Психология на безопасността на труда

Профилактиката на трудовия травматизъм   е основана на принципите за изучаване на причинно- следствените отношения ,между пораждащите го фактори,които се допълват с изследване на целия комплекс от условия за жизнената дейност и труд на работниците при условия на отчитане на спецификата на производствената им дейност.

          Социално-психологическия аспект на профилактиката на травматизма възниква във връзка с осъзнаване ролята на „човешкия фактор” и по-специално на непосредственото общуване в работни групи за повишаване на ефективнноста и рационалното използване на оборудването.Той се свързва с прилагането на хуманно отношение към проявените и потенциалните психически характеристики на всеки работник .

           В определена степен травматизмът е в резултат на недостатъчното проявление на редица елементи в индивидуалноста на личността-внимание,насоченост,перцепция,психомоторика,мислене, и т.н.Ниските показатели на някой от тях при известни условия влизат в противоречие с изискванията на безопасноста на труда.

         Личностният аспект на безопасноста и здравето при работа опира до професионалната подготовка,квалификацията и пригодноста на отделния работник ,той прецизно да упражнява производствената му дейност.Тези проблеми се преплитат и подсилват от слабостите,проявяващи се в професионалната адаптация на отделните работници.

         Безопасният труд на работниците в определена степен зависи от тяхната опитност.Тази опитност трябва да се разглежда и като реална ефективност на индивидуалната трудова дейност.

         Съвременните представи за надежноста на човека се допълват с въвеждането на категорията морално-психологическа надеждност.Тя възниква на границата на техническите,антропологическите и социални науки и е елемент на личностните качества на индивида.

           Очевидно е ,че редица професии пораждат значително напрежение(психическо,физическо,интелектуално) върху занимаващите се с този вид трудова дейност работници.Въз основа на конкретното отчитане на личностния фактор трябва да се оптимизират:трудовия ритъм,обучението на трудещите се по въпросите за безопасност и здраве при работа,контролът за спазване на изискванията към работното оборудване и за безопасен труд и др.

            Трудно можем да си представим създаването на ефективна система за профилактика на травматизма , управлението на дейноста по безопасност и здраве без ,изучаването и отчитането на поведението в конкретни производствени ситуации.

            Нарушенията на правилата ,гарантиращи безопасност на труда,възникват не само поради непознаването и подценяването им,но и вследствие действието на такива социално-психологически условия в дейноста ,които противодействуват на тяхното изпълнение.

          Когато упражняваният труд е с изключително голямо напрежение ,могат да се проявяват негативни,неефикасни изменения в скороста на реакциите,в концентрацията и обема на вниманието на работещите при тези условия лица.

           Протичащите промени в състоянието на работника в неговата дейност водят до настъпване на травми или на аварии.Този риск още повече нараства ,ако дадения работник се намира в зоната на потенциална опасност и ако неговите партньори не успеят да разпознаят тези промени и своевременно да им реагират.Опасноста от трудови злополуки рязко нараства и при безразличното отношение на другите работници към формиращата се критична ситуация,в която изпада някой техен колега.В такива условия групата може да се проявява и по обратен начин- да има контролиращ и профилактичен подход към допускането на нарушения.

             При анализа на причините за допускане на трудовите злополуки определено може да се квалифицират на общо пет причинно- следствени групи:

           * Първа група-несъотвествие между индивидуално-психически качества на работника и предевяваните към него изисквания от изпълняваната трудова дейност.Така се проявяват ниското равнище на професионалните способности и на адаптацията на работниците;

           *Втора група-временно снижаване на работоспособноста на работника в резултат на настъпилата умора,заболявания и отрицателните въздействия на труда и на непоредствената работна среда.Към последните спадат високите или ниските температури,голямата влажност и прах във въздуха,непоносимите вибрации,недостатъчното осветление ,шумът,заслепяването и т.н.;

             *Трета група-причини,свеждащи се до определени вътрешни закономерности при формирането,развитието и използването на трудовите навици от страна на отделните работници в процеса на труда;

             *Четвърта група-причини ,криещи се в лошата професионална подготовка на работниците.В резултат на това необходимите за нормалното осъществяване на трудовата дейност знания и умения или отсъствуват или са недостатъчно проявени;

             *Пета група-недисциплинираноста на работника,слабо проявени задръжки и самоконтрол,недостатъчна волева устойчивост и мобилизация.Към тази група причини за допускането на грешки можем да отнесем и непълноценната мотивационна структура на работника,определяща конкретно проявяващото му се отношение към труда,незадоволителната му социална адаптация и недостатъчното му социално –обществено съзнание.

             *Шеста група-причини ,свеждащи се до определени вътрешни закономерности във формирането,развитието и използването на трудовите навици от страна на отделните работници в процеса на труда.

                  Всички тези причини са важни и заслужават задълбочена и компетентна обработка и анализ на безопасноста на труда и при разработването на мероприятия за осигуряването на здравословния и безопасен труд.От психологогична гледна точка причините от първа група са особенно важни.Петата група причини са с подчертан социално-психологически характер.Втората група причини изисква активно използване на ергономията и промишлената естетика при разработване на мероприятия за ограничаването им.Четвъртата група причини са преди всичко от организационно-управленчески характер.Шестата група причини са с подчертан психологически и социално-психологически характер.Породените от тях грешки в процеса на труда са възможни при всички равнища на квалификация на работниците.

                   Рискът е една от от важните характеристики за редица професии и дейности.От психологична гледна точка рискът почти неизбежен.От тази гледна точка рискът в труда се разглежда като психично състояние на очаквана възможна професионална опасност,която може да породи съществени и даже фатални изменения в производството.

                Психологическата мярка за риска се изразява в осъзнаване на отговорноста на действието.Тя се свежда и до представата на отговорноста за действието.Тази мярка се свежда и до представата за възможната,вероятностна опасност,която той крие за отделното лице или за група от съвместно работещите лица

              Професионалната адаптация определя успешноста в овладяването на специалност,умението и способноста ефикасно да се използват съответните знания и конкретни условия на труд ,наличието на удовлетвореност от избраната професия.

                 Психическата адаптация е подобна,но е и тъждествена на социално-психическата.Тя се свежда до запазване или до повишаване на емоционалния,интелектуалния,творческия потенциал,необходим на личноста, за да може и да изпълнява ефикасно и надлежно своите разнообразни социални функции,за самореализирането й в дейноста и общуването.

               Адаптацията спомага за по-бързо,лесно и ефективно изпълнение на конкретните трудови задължения,за по-прецизно извършване на определени трудови функции и работни движения.Практиката и изследванията показват ,че успешната адаптация е по-висока при активното отношение на работника към труда,т.е. при висока степен на проявление на интересите,потребностите и мотивите за труд.

                Практиката показва,че съществуват известни несъотвествия между познаването на правилата за безопасност и здраве при работа и тяхното спазване в реални трудови ситуации.Проявява се несъотвествие и между индивидуалната готовност за изпълнение на тези правила и физическата възможност за спазването им в процеса на груповата дейност.

                  Психологическите причини за настъпването на трудовите злополуки заемат централно място сред останалите субективни фактори.В психологията на труда се провеждат много изследвания за установяване на причините за настъпването на трудовите злополуки.В специализираната литература се привеждат и анализират резултатите от различни изследвания и анкети.Отделните автори понякога дават приоритет на едни или други психически качества ,стоящи в основата на настъпващите трудови злополуки.

Първа група заключения-липса на конкретен интелект или недостатъчно проявление на такъв в лицата допуснали злополуки и инциденти;

Втора група заключения-водеща причина е отсъствуваща или неефикасна съгласуваност между зрителните,слуховите,осезателните или обонятелните възприятия и ответната и им двигателна реакция;

Трета група заключения-свързани с „придобитото предразположение” в резултат от по-ранно претърпяни злополуки или на действието на комплекс от психологически и социални фактори;

Четвърта група заключения-вследствие действието на редица психологически фактори и под влиянието на съответните елементи на околната среда всяко лице преминава различен по времетраене период ,през които е податливо и предразположено за допускане на тр.злополуки.

Пета група заключения-проявлението на тр.злополуки в редица случай се обяснява преди всичко с индивидуалните особенности на допусналите ги лица-пол,възраст,образование,професионален опит;

Шеста група заключения-жените са подложени на професионален риск и претърпяват повече и по -тежки тр.злополуки в сравнение с мъжете.Жените по -трудно се нагаждат към екстеремалните условия;

Седма група заключения-оценява се, че при младите работници имат по-голяма честота и тежест при злополуките, като се определя връзката с по-неустойчивото внимание на работника, а при по-възрастните работници злополуките се обясняват с намалената пригодност за превключването им.;

Осма група заключения-интелекта е в най-пряка връзка с тр.злополуки,особенно при експлоатация на сложни машини и механизми;

Девата група заключения-емоциите и ефектите в редица случаи играят много важна роля за настъпване на тр.злополуки;

Десета група заключения-на челните места за високия трудов травматизъм е вниманието на работещите при изпълняването и извършването на трудовата дейност;

Единадесета група заключение-зрителните възприятия са изключително важни за допускането на тр.злополуки, т.е. при липса на недостатъчна зрителна острота, честотата на трудовия травматизъм е по висок;

Дванадесета група заключения-реакциите на работните движения на работниците са от важно значение : забавени реакции,влошена точност на движенията на работника,неефикасна двигателна координация,несъгласуваност на движенията;

Тринадесета група заключения-левачеството т.е.ползването на дясно организирано работно място при експлоатация от левичар е причина за по- трудната адаптация при работа с дясна ръка или крак;

Четиринадесета група заключения-алкохолизма играе определена роля при настъпване на тр.злополуки, води до :нарушаване на възприятията и движенията, води до влошаване на диференцировката,забавени раекции,нарушено внимание, и неефикасно мислене;

Петнадесета група заключения-недостатъчен професионален опит и квалификация на работниците,т.е.по-ниска квалификация, по –висок трудов травматизъм.Слабостите в провеждането на професионалното обучение рефлектира върху увеличената честота и тежест на тр.травматизъм;

Шестнадесета група заключения-настъпването на силно проявена умора допринася за по-чест трудов траматизъм поради увеличения брой погрешни движения,неправилни манипулации и действия.

                 Анализа на субективните причини за допускането на трудовите злополуки може да определят в следните групи:

Биолого-физиологически причини:

  • Левачество;
  • Заложби;
  • Инстинкт за самосъхранение;
  • Сензитивност
  • Работоспособност;
  • Тип висша нервна дейност;

Психологически причини

  • Насоченост;
  • Темперамент;
  • Психомоторика;
  • Способности;
  • Интелект;
  • Внимание;

Поведенчески причини:

  • Агресивност;
  • Самонадеяност;
  • Страхливост;

Социално –личностни причини:

  • Квалификация;
  • Отговорност;
  • Опит;
  • Знания;

         Прилагането на психологичния подход при анализиране на трудовия травматизъм е колкото рядко явление,толкова и необходимо при решаването на проблемите по безопасност и здраве на труда.Нужно е да се изхожда от обстоятелството ,че според проучване на причините на тр.травматизъм , 75% от злополуките стават по психологически,субективно-личностни и социално-психологически причини.Разгледаните дотук конкретни решения следва да се познават и прилагат в социалната практика.Наред с всички други решения трябва да се изгражда такава организация за безопасен труд,при която да се създават условия за локализиране и ограничаване на травматизма.

         Специални усилия трябва да се полагат и за предварителното диагностициране на лицата,потенциално подлежащи на тр.злополуки.За тази цел може да се използва следното примерно описание на лицата ,допускащи често тр.злополуки.Тава са лица:   -обхванати са от силна възбуда,изразяваща се с характерни говорни реакции;

-подържат лоши отношения с обществото,с неговите институции,органи и образувания;

-манифестират съпротива срещу обществените порядки и срещу всякакъв вид авторитет и пр.

       При тези лица с ясно предразположение към трудовите злополуки се открояват лица със следните лични характерни особенности-разсеяност;извършващи лоша,непълна и неточна преценка на обстоятелствата;демонстиране на безпрострастно поведение спрямо други лица;проявява на ирационално отношение към болката;проявява на прекалено силно чувство за социална независимост;прекалена самоувереност;агресивно отношение към обществото и незадоволително приобщаване към колективни действия.

       Човешкият фактор играе важна роля при предотвратяване на производствения травматизъм,защотопсихологичния фактор е от много важно значение за намаляване на нарушенията по безопасност и здраве при работа.

         Проблема за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд не е само технически или организационно,но и в много голяма степен и психологически.Този факт трябва задължително да се отчете при изграждането на системите за организация на дейноста по безопасност и здраве при работа при това на всички нива на управлението на тези процеси.От настоящия анализ на състоянието ни показва ,че пред опасностите и риска на работните места всички не са равни.При организиране на тези дейности ние трябва да активираме всички ресурси идващи от качеството на работници като психофизиологически,социални и професионални качества или индивидуалните качества и състояние ,които оказват силно влияние върху професионалните опасности.Тези качества и състояние задъжително   влияят пряко върху травматизма и условията на труд.

             Настоящата статия цели да се погледне аналитично на основните причини и нарушения за допускане на трудовите злополуки и да създаде основа за форум за участие в дискусия за психологическите причини на трудовия травматизъм и определяне на мероприятия за намаляване на причините за допускане на трудови злополуки по психологични, поводенчески,социални и физиологични причини.

Last modified on Петък, 22 Юли 2016 14:01
(0 votes)
close

Регистрирайте се, за да поддържаме връзка!

Чуйте за специални оферти и ексклузивни оферти от Портал ТМ и нашите партньори.

Проверете нашата Декларация за поверителност & Условия за ползване
Можете да се отпишете от имейл списък по всяко време