All Categories

Дейности на КУТ

КУТ работи по годишен план, в съответствие с приет Правилник за работа на КУТ. Веднъж на тримесечие провежда заседания, което се документира с протокол.

Структура на план за работа на Комитет по условия на труд

 1.  Обсъждане на тримесечие дейността в предприятието по опазване здравето и безопасността на работещите (условия на труд, състояние на трудовия травматизъм и професионални заболявания).
 2.  Планиране на проверки по здравословните и безопасни условия на труд (може и съвместни с контролните органи).
 3.  Участия в обучения по здравословни и безопасни условия на труд.
 4.  Обсъждане на промени в производството и предложения за предприемане на мерки за здраве и безопасност при работа.
 5.  Изслушване на доклад за ръководителя на Службата по трудова медицина.
 6.  Обсъждане на предложение за въвеждане на изменения във физиологичния режим на труд - разпределение на работното време и почивки.
 7.  Преглед и оценка на изпълнението на мерките, приети на основата на оценката риска.
 8.  Оценка на ефективността от приложени мерки по здраве и безопасност при работа във връзка с въвеждането на рисково производство.
 9.  Приемане на предложения до работодателя за изменение и допълнение на вътрешни актове, отнасящи се до въпроси за здравословни и безопасни условия на труд.
 10.  Планирани заседанията на КУТ.

Предлагаме пакет от документи, регламентираши  работата на КУТ.

Ако желаете да ги получите е необходимо да попълните формата за заявка

Създаване на комитет по условия на труд

Създаване на комитет по условия на труд
o Ако Вашето предприятие е с повече от 50 броя работници и служители трябва да изградите комитет по условия на труд /КУТ/.
o Ако Вашето предприятие е с по-малко от 50 броя работници и служители трябва да изградите група по условия на труд /ГУТ/.
Забележка: Ако фирмата Ви е с 40-50 човека и се очаква назначаване на нови работници най-добре създайте КУТ, за да не се налага после да премине през цялата процедура отново.
Разликата между КУТ и ГУТ е само в броя на членовете:
• КУТ - до 10 броя. Според броя на работниците 4;6;8;10.
• ГУТ - 2 броя.
1. Принципи на създаване.
o Председател на КУТ е работодателя (собственик, управител, изпълнителен директор и т.н.)
o Зам. председател - избран от трудовия колектив представител.
o Членове - равен брой представители на работодателя и трудовия колектив.
o Лекаря от службата по трудова - според наредбата трябва да бъде от квотата на работодателя, но ние Ви предлагаме той да бъде нечетния брой. Това се налага за да не се стига до равенство при спорни ситуации.
2. Създаване
Съгласно чл. 27 от ЗЗБУТ на основания чл. 6 от КТ работодателя свиква общо събрание на трудовия колектив. На това събрание трудовия колектив избира своите представители.
В протокол от общото събрание се определя броя на членовете представители на трудовия колектив, техните имена и представителя който ще бъде замесник председател.
Забележка : В чл. 30 ал. 4 от ЗЗБУТ “Представителите на работниците и служителите в комитетите и групите по условия на труд не могат да бъдат поставяни в неблагоприятно положение за действията им за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.”. Не знам какво точно означава този текст, но внимавайте !!! Ако се стигне до трудов спор как се доказва, че работника не е нарушил трудовата дисциплина, а е “действал за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.”
Със своя заповед работодателя формира КУТ. В тази заповед може да определите лице което да изпълнява задълженията на длъжностно лице по здравословни и безопасни условия на труд. Може да разпоредите да се изготви програма за оценка на риска. 
Едно предложение за тези документи може да изтеглите от ТУК.
3.Права и задължения.
Правата и задълженията на КУГ са регламентира в ЗЗБУТ чл. 29. Основната идея на КУТ е да контролира и координира останалите участници процеса на изграждане на здравословни и безопасни условия на труд, службата по трудова медицина, работодателя (решенията на КУТ са задължителни за работодателя), длъжностни лица, специалисти и др.
Как да изготвите програмата за оценка на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите можете да разбере от страница "Оценка на риска"
4.Първо заседание
На първото си заседание КУТ приема правилата за своята работа.
На първото си заседание КУТ приема програма за редът, начинът и периодичността на извършване на оценка на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите.
На това заседание КУТ определя сроковете за извършване на оценката на риска.
Със заповед управителя утвърждава програмата за редът, начинът и периодичността на извършване на оценка на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите.

Забележка:

1.Aко желаете може да получите готов пакет от материали за КУТ ( ГУТ ), като попълните необходимата за това форма на заявка.

2. Пакета съдържа:заповед за провеждане на общо събрание, протокол от проведено събрание, заповед за избрани представители, правилник за дейността на КУТ, учредителен протокол, протокол от заседание на КУТ

Къде се учредява група по условия на труд?

 

Къде се учредява група по условия на труд?
Съгласно член 28 (1) от Закона за здравословни и безопасни условия на труд Група по условия на труд се учредява:
1. в търговските дружества и в другите предприятия и организации с персонал от 5 до 50 работещи включително;
2. в отделните структурни звена на дружествата, предприятията и организациите с повече от 50 работещи.
Първото изискване е ясно: В момента, в който работодателят назначи на трудов договор петия си работник или служител, за него започва да важи и изискването да организира учредяването на група по условия на труд във фирмата си.
Кога прилагаме второто условие?
Ако една фирма има над петдесет човека, но звената са в различни населени места, то във всяко звено с над 5 човека се учредява ГУТ.
Ако една фирма има например 1500 човека на територията на една площадка, в едно населено място, то тогава е видно, че в организацията ще има няколко обособени структурни звена, например административно, производствено, търговско с голям числен състав. Във всяко от тези звена също ще е необходимо да се създаде група по условия на труд (ГУТ).
От колко човека е Групата по условия на труд?
Съгласно член 28 (2) от ЗЗБУТ „групата по условия на труд се състои от работодателя или ръководителя на съответното структурно звено и от един представител на работещите“. С това изискване се определя броят на членовете на ГУТ – двама.
Как се избират членовете на ГУТ?
Въпреки, че в много фирми се практикува дори и в ГУТ работодателят да упълномощава свой представител, видно е, че Законът за здравословни и безопасни условия на труд не допуска такава възможност. В него императивно е казано, че работодателят (при ГУТ във фирма до 50 човека) или ръководителят на звеното (при ГУТ в структурно звено на фирма над 50 човека) участват и не е дадена възможност за предоставяне на пълномощия за участие на работник или служител.
Представителят на работещите в групата по условия на труд се избира от общото събрание (или събрание на пълномощниците) на фирмата, което е редовно, ако в на него присъстват повече от половината от работещите. Решенията на общото събрание се вземат с обикновено мнозинство, т.е. при повече от половината от общия брой валидни гласове.
Тук трябва да направим едно уточнение. Преди промените в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, обнародвани в Държавен вестник, бр. 40 от 2007 г. , съществуваше алинея 2 на чл. 27, която гласеше: „Кандидатите за представители на работниците и служителите се издигат и избират по реда на чл. 6 от Кодекса на труда“. Член 6 КТ от своя страна регламентира общото събрание на работниците и служителите. Съществуваше и алинея втора на чл. 32, която пък изисква представителите в комитетите или групите по условия на труд в кооперациите да се избират от общото събрание на кооперацията.
След промените на ЗЗБУТ през 2007 година текстът, който указваше по какъв начин се избират представители на работещите в КУТ и ГУТ във фирми, организации и търговски дружества на пръв поглед изчезна. Всъщност обаче изискването е написано в параграф 1, т.2б на Допълнителните разпоредби на ЗЗБУТ в определението за представител на работещите по БЗР, а именно: „Представител на работещите по безопасност и здраве при работа“ е всеки работещ, който е избран или определен от общото събрание на работещите, по реда на чл. 6 от Кодекса на труда, да представлява работещите по всички въпроси, свързани с безопасността и здравето при работа.
Кога се прави общо събрание на пълномощниците?
Ако организацията на труда, например чести пътувания, работа на обекти и др. или разделечено местоположение на звената във фирмата не позволяват да се съберат всички работещи за общо събрание, то е възможно да се създаде събрание на пълномощниците. То се състои от представители на всяко структурно звено, като нормата за представители на брой работещи е еднаква за цялото предприятие.
Да обобщим до момента какво сме направили по учредяването на Групата по условия на труд и как ще го документираме:
1. Работодателя свиква общо събрание с покана или заповед.
2. На общото събрание се избира представител на работниците и служителитепо безопасност и здраве при работа. Резултатите от общото събрание се документират чрез протокол.
Обръщаме внимание, че стандартът за система за управление на безопасността и здравето при работа OHSAS 18001 изисква да има доказателства за валидността на общото събрание и това се удостоверява с подпис на всеки един присъстващ, а не само с документ от събранието, подписан от протоколчик.
Какво следва след избора на представител на работниците и служителите?
Провежда се първото събрание на работодателя и избраният представител на работещите за учредяване на ГУТ.
Първото събрание трябва да бъде документирано и удостоверено с подписите на двамата присъстващи. То е за запознаване на двамата членове един с друг и набелязване на първите бъдещи задачи като изготвяне на годишен план за дейността и участие в обучение. Не е изключено още на първото събрание да бъдат поставени проблеми за решаване при спешност на конкретни мерки. Важно е всичко коментирано да бъде описано в протокол. Текстът на протокола е свободен, като може да се спазва следния алгоритъм.
1. Дата
2. Присъстващи.
3. Дневен ред.
4. Кратки записки от обсъждането на темите по дневния ред.
5. Взети решения при обсъждането.

Източник: http://otgovori.info/gut/

ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА ПО ОСИГУРЯВАНЕ НА БЗР

ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА ПО ОСИГУРЯВАНЕ НА БЗР
За пос¬тигане на ефективност в дейността по осигуряване на БЗР фирмите трябва да изградят собствена фирмена политика по безопасност и здраве, в която системата за управление на БЗР да заема водещо място. Успешната преориентация на организацията за безопасност и здра¬ве в предприятията изисква не само добро познаване на съвремен¬ното законодателство, но и осъзнаване значението на тази дейност за цялостното регулиране на труда. Това означава, че както работо¬дателите, така и работниците и служителите трябва да осмислят пол¬зата от добре функционираща система за безопасност и здраве при работа и взаимно обвързаните с това права и отговорности.
През 2003 г. МТСП и МЗ представиха за ползване пред¬ложените от МОТ методически указания за системи за управление на БЗР (ILO-OSH 2001). Отчитайки потребностите от прилагане на съвременни системи за управление на БЗР в българските предприятия през 2005 г. се предостави за ползване спецификацията OHSAS 18001 и 18002 (на базата на Британски стандарт "система за управление на здравето и безопасността при работа").
Както системата ILO-OSH 2001, така и спецификациите 18001 и 2 представляват общите принципи и положения на системата за управление на БЗР с малки различия особено в: обучението на работниците и участието им в процесите на БЗР и в коригиращите и превантивни мерки в дейността по безопасност и здраве. И двете публикации не са стандарти и нямат задължителен характер, а са по-скоро практически указания, които могат да послужат като модел за изграждане на фирмена система за управление на безопасността и здравето при работа (СУБЗР), с цел изпълнение на задълженията по осигуряване на здраве и безопасност с извличане на максимална пол¬за от тях. В основата им е заложен принципът за непрекъснато усъ¬вършенстване, т.е. убеждението, че доброто управление на труда, основано на самонаблюдение, самооценка и подходящи мерки за по¬добряване, спомага във висока степен за намаляване на риска на работното място. Този принцип е основен и се прилага чрез инстру¬ментите за непрекъснато усъвършенстване - вътрешни одити, наб¬людение над процесите и продуктите, коригиращи и превантивни действия, прегледи от ръководството. С този инструментариум орга¬низацията следва сама да анализира състоянието си, да идентифи¬цира възможностите за подобрение, да ги извършва и да отчита тях¬ната ефективност. Подобно управление може да бъде по-ефективно от простото спазване на отделните законови изисквания с постигане на добро ниво на:
• повишаване качеството на труда и конкурентноспособността на фирмите
• подобряване на фирмения имидж в резултат на намаляване на професионалния риск;
• превенция - чрез намаляване на риска от професионални злополуки и заболявания и на свързаните с тях разходи и загуби;
• функционален социален диалог. 
Системата за управление на безопасността и здравето при работа  в как¬вато и да е организация съдържа пет главни сектора: Политика, Организация, Планиране и внедряване, Оценка и Действия за подобряване. 
1. Фирмена политика по осигуряване БЗР 
Фирмената политика за безопасност и здраве при работа налага съз¬даване на система за постоянно откриване и анализиране на причините за допусканите недостатъци в работата и разработване и прилагане на ефек¬тивни подходи за постигане на конкретно определените цели.
Съвременната фирмена политиката на фирмата се основава на принципите на националната по¬литика по здраве и безопасност и със задължителното участие на ра-ботещите. Тя е базата на системата за управлението на БЗР и определя насоките, които организацията трябва да следва.
С фирмената политика е поет и деклариран ангажимент от ръководст¬вото на фирмата за реализиране на глобални и конкретни цели в областта на БЗР Тя трябва да е конкретно формулирана и на тази основа да бъде създаден механизъм за нейното реализиране.
Фирмената политика по БЗР следва да включва:
•   Разработени вътрешни нормативни актове по безопасност и здраве
•   Подходяща организация
•   Участие на работещите в системата за управление на БЗР
•   Стратегия на обучение и квалификация
•   Организация и отчет на мерките по БЗР
•   Подобряване на ефективността на СУБЗР
•   Превантивни и контролни мерки във фирмата
Разработените проекти на политика, цели и приоритети на предприятието трябва да се обсъдят в КУТ и да се доведат до знанието на всички работ¬ници. Гаранция за реализирането на политиката и определените цели е под¬крепата, която те ще получат от работниците.

2. Създаване на организация за дейността по БЗР      
Създаването на гъвкава и активно прилагана организация за управление на труда във фирмата не следва да се приема като задължение. Това е необходимост, която трябва да бъде осъзната и използвана от работодате¬лите и работещите.
Разработването на документ, определящ вътрешния трудов ред в предпри¬ятието, следва да се осмисли и възприеме като "фирмен кодекс на труда", който да определя взаимоотношенията, изискванията при подбора на кад¬ри, функциите, правата и задълженията, защитите, формите за диалог, уп¬равлението на работното време и др. в зависимост от характера на дей¬ността и конкретните условия.
Организацията във фирмата съдържа елементите за отго¬ворност и отчетност, компетентност и обучение, документация и комуника¬ция. Тя осигурява конкретното участие на ръководството и неговите отго¬ворности за изпълнение на политиката по здраве и безопасност, или с други думи осъществява разпореждането на управленческите отговорности.
Фирмения кодекс на труда акцентира върху:
• прилагане на принципите за управление на дейността, заложени в нор¬мативните актове, националните указания и доказалите своята ефектив¬ност форми на "добра практика";
•  създаване на ефективна организация за идентифициране, отстраняване и контрол на свързаните с работата опасности и професионални риско¬ве, както и за укрепване на здравето при работа;

•  осигуряване на навременно и ефективно обучение и инструктаж на рабо¬тещите.

3. Планиране и осъществяване на дейността

Планирането на дейността по БЗР е основен елемент при управлението на фирмите. Целта е раз¬работване и приемане на ресурсно обезпечени програми за реализиране на определените цели и задачи, които да осигуряват:
•  интегриране на всички елементи и видове работи и действия, осигуря¬ващи безопасност и здраве, в общото управление на организацията за последователно реализиране на отделните планови задачи и навре¬менно и цялостно осигуряване с необходимите ресурси;
•  минималните изисквания за БЗР в съответствие с изискванията на нор¬мативната уредба и целите на фирмената политика;
•  непрекъснато устойчиво подобряване на дейността по осигуряване на БЗР.
Планирането и внедряването съдържат елементите първоначален прег¬лед, планиране на системата за управление по БЗР и нейното внедряване, поставянето на конкретни цели и предприемане на дейности за превенция на произтичащите от конкретните опасности рискове.
Фирмените програми трябва да обхващат направленията на анализа на рискове¬те. Тяхната структура трябва да бъде съобразена с общите изисквания за осигуряване на ЗБУТ на Закона и да отчитат характера на дейностите на конкретното предприятие.
Основните направления на тези програми са:
• Интегриране на дейностите за осигуряване на здравето и безопасността на хората при работа в цялостната бизнес политика на фирмата и насоч¬ването й към развитие на индустриалните отношения.
•   Разработване и внедряване на СУБЗР, която да обхване:
о   разработване на вътрешни правила за безопасност и здраве  при работа:                  
о  задълженията на длъжностните лица, работниците и  служителите за осигуряване на ЗБУТ и обвързването им със степените на дисциплинарни наказания съгласно чл. 188 от Кодекса на труда: 
о  функциите и задачите на отделните звена в управлението на   предприятието:               
о   създаване на разгърната система за обучение и информация.
• Привеждане на работните места и работното оборудване в съответствие с изискванията на законодателството. При разработване на тази част от програмата акцентът трябва да бъде поставен на борбата с риска при източника на възникването му.
•  Работодателят да осигури обслужването на работниците и служителите от служби по трудова медицина.
Планирането и подготовката за разработване на програмата е свързана с организиране и провеждане на анализ и оценки за съответствието между реалното състо¬яние на дейностите в предприятието и нормативните изисквания за БЗР. При извършването на анализа следва да бъдат използвани данните от из¬мерванията на отделните елементи на условията на труд, оценките, стано¬вищата и предписанията на контролните органи и анализите на причините за трудовия травматизъм.
Разработването на оценка на професионалните рискове е основата за осъществяване на плановата работа в областта на БЗР във фирмите. По същество това е оценяване на съответствието на условията на труд с изискванията на зако¬нодателството. Оценката на риска е процес на вземане на решения, свър¬зани с наличието на конкретни опасности за здравето и живота на работе¬щите, на основата на проучване, анализи и определяне нивото и степента на приемливост на произтичащия риск. Оценката следва да обх¬ване реалното състояние на: 
•    организацията на труда;
•    организацията на дейността по осигуряване на БЗР;
•    използваните технологии, суровините и материалите;
•    работното оборудване;
•    различните елементи на условията на труд;
•    работните места и пътищата за движение;
•    квалификацията на участниците в труда;
•    осъществения вътрешен контрол;
•    изпълнението на определените норми и задължения;
•   осигуряването и използването на личните предпазни средства;
•   ефективната работа на средствата за колективна защита;
•   правилното оформяне и съхранение на документацията и т.н.

Трябва да бъдат планирани мероприятия за превенция, форми за поддър¬жане на готовност и ресурси за осъществяване на конкретните дейности при аварийни случаи, които трябва да са съобразени с вида, характера и голе¬мината на предприятието и да осигуряват:
•  провеждане на необходимата профилактика и осъществяване на конт¬рол върху проявлението на различните рискове, осигуряване на необхо¬димите технически средства и средства за индивидуална защита;
•  обучение на всички членове на предприятието и провеждане на редовни тренировки на предвидените дейности за предотвратяване и ликвидира¬не на аварийните ситуации.
•  необходимата координация, информация и вътрешна комуникация за оси¬гуряване защитата на всички хора при възникване на аварийни ситуации;
•   комуникация със съответните компетентни органи; 
Ключът към успеха в предприятието е умението да контролира своите процеси така, че да създава надеждни и с постоянно качество про¬дукти и услуги. Това изисква планиране на комуникационна стратегия, чието предназначение е да информира и убеждава, да печели доверие и създава стабилност, да се разглеждат различни гледни точки за осигуряване на ЗБУТ, да има унифициран модел за послания и да способ¬ства за формиране на положително обществено отношение. Необходимо е предварително да се формулират отговори на въпросите: какво ис¬каме да постигнем като приоритетни цели, кои са целевите групи, какви пос¬лания трябва да огласим, какви информационни механизми ще използва¬ме, как да разберем има ли резултати и какви са те. На тази база се разра¬ботва работна програма, в която прецизно се определят комуникационните техники за максимално въздействие. Една от важните задачи е формули¬рането на основните послания, които да създадат у хората доверие в заяве¬ната от фирмата фирмена политика. Тази стратегия под¬лежи на непрекъсната актуализация, съобразена с променените условия и постигнатите междинни резултати. Стра¬тегията е насочена към обществото, и в частност към идентифицирания потре¬бител на услугите на компанията, спомага за изграждането на ав¬торитет и репутация на честност.
Един от елементите на планирането е и управлението на промените. Необходимо е периодично да бъде оценявано влиянието върху БЗР на извършваните вът¬решни промени, включващи увеличение или намаляване на персонала, въ¬веждане на нови производствени процеси, организационни структури, мате¬риали и др. Следва да се оценява и влиянието на промените, настъпили неза¬висимо от предприятието, но които имат или могат да имат влияние върху него. Това обикновено са промени в националното законодателство и външната икономическа среда. Преди да бъде осъществено дадено решение за промяна, трябва да се осигури информация, а при необходимост и обучение на засегнатите персонални групи работници и служители.
Централен обект на вътрешнофирмено планиране е цялостната дейност по оцен¬ката на професионалните рискове, включително и извършването на свърза¬ните с нея измервания.
Националното законодателство определя рамково задължение на рабо¬тодателите сами да регламентират подходите, обхвата и времето за осъ¬ществяване на този обем работа. Създаването на този вътрешен ред тряб¬ва да бъде съобразено с:
•       приетите от работодателя етапи за извършване оценката на риска. Това задължение произтича от ЗЗБУТ и Наредбата за реда, начина и перио¬дичността за извършване оценка на риска. То конкретно е регламентира¬но в чл. 217 от Наредба № 7 за минималните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, както следва:
о  необходимите измервания се извършват съгласно изискванията                   на съответните нормативни актове и с периодичността,                              определена от работодателя за оценката на риска.
о  установяването на съответствието на работната среда, трудовия                  про¬цес, използваната технология и работното оборудване с                   нормите и изискванията за ЗБУТ се осъществява посредством                      подходите, мето¬дите и формите за оценката на риска;
•  класификацията на различните професионални рискове и прилаганите мерки за тяхното ограничаване;
•    спецификата и условията, при които се осъществява съответната трудо¬ва дейност;
•    общовалидните нормативни изисквания; 
Фирмената програма за БЗР е насочена към предотвратяване на трудовите зло¬полуки и професионалните заболявания и има следните основни части:
•    Разпределение на отговорностите по безопасност и здраве.
•    Идентификация на опасностите,
•    Оценка и управление на рисковете.
•    Обучение и консултации на персонала по БЗР
•    Контрол и оценка на ефективността на програмата за БЗР
Програмата трябва да предвижда етапното решаване на проблемите с отделни срокове, отговорници и периодично отчитане на нейното из¬пълнение.
Проектите на програмите трябва да бъдат обсъдени в КУТ и ГУТ и писмено одобрени от работодателите. 
4. Наблюдение, измерване, контрол, оценка на резултатите  
Наблюдението, измерванията и оценката на резултатите трябва да бъ¬дат използвани като средство за определяне степента на осъществяване на политиката по БЗР, както и за навременното и качествено изпълнение на конкретно възложените функции, задачи и задължения както и за контрол върху проявлението на професионалните рискове. Необходимо е да бъдат разработени, приложени и периодично преразглеждани процедури за пос¬тоянно наблюдение, измерване и документиране на резултатите, свързани с прилагането на СУБЗР Изборът на критерии за оценка на резултатите тряб¬ва да е съобразен с характера на дейността на предприятието, както и с нейните цели по отношение на БЗР.
Необходимо е да се осигури активен мониторинг, който да обхване всички елементи на съвременната система за БЗР, т.е. дейност, при която се проверява дали превантивните и защитни мерки по отношение на опасностите и риска при работа, както и разпоредбите за прилагане на СУБЗР се реализират и дали тяхното осъществяване съответства на определените критерии. Този мониторинг трябва да включва всички елементи на сис¬темата, както и:
•  наблюдение на здравето на работещите чрез подходящи форми за наб¬людение и проследяване с цел откриване в ранен стадий на признаци и симптоми на увреждания основно от трудовата дейност, за да бъдат оп¬ределени и приложени ефективни мерки за защита ( по същество това е една от основните функции на СТМ);
• системно инспектиране от специалистите по БЗР в предприятията на сис¬темите за работа, работните помещения, работното оборудване, работ¬ните места, трудовия процес, поведението на работниците и т.н.;
• изпълнението на конкретните планове, на установените критерии за ефек¬тивност и на поставените цели.
Контролът върху цялостната дейност трябва да е системен, а не инцидентен. Той трябва да се осъществява на основата на изградената фирмена организация за уп¬равление на дейността, в периодика и насоченост, свързани с проявленията и оценената степен на съществуващите професионални рискове.
В това се създава необходимост да се изготвят разпоредби и за провеждане на перио¬дичен одит, за да се определи дали СУБЗР и нейните елементи функцио¬нират адекватно и ефективно, дали осигуряват предвижданата защита на работещите и недопускане на инциденти. Одит е системна, независи¬ма и документирана процедура за събиране на данни и обективната им оценка с цел да се установи до каква степен са изпълнени определените критерии и поставените задачи. Терминът не означава непременно вън¬шен одит, т.е. осъществен от външно за организацията лице или лица. 
5. Превантивни и коригиращи дейности за постоянно подобряване 
Чрез вътрешните разпоредби трябва да се създадат условия за постоянно подобряване на отделните елементи и на цялостната система за управление на безопасността и здравето при работа. Целесъобразно е да бъдат разработени и прилагани форми за превантивни и коригира¬щи действия като следствие от контрола, наблюдението, измерванията и оценката на резултатите от прилагането на системата за управление. В случай, че при оценката на СУБЗР или по друг начин се установи, че превантивните и защитните мерки по отношение на опасностите и риско¬вете са неадекватни или има вероятност да се превърнат в такива, те трябва да бъдат своевременно преразгледани в съответствие с устано¬вената йерархия на превантивните и контролните мерки и допълнени и документирани по установения ред. При разработването на разпоредби¬те за непрестанно подобряване на СУБЗР като цяло и на отделните й елементи трябва да се вземат предвид:
•   резултатите от мониторинга и измерването на ефективността на СУБЗР;
•   резултатите от идентифицирането и оценката на опасностите и рисковете;
•   целите на предприятието за осигуряване на БЗР;
•  разследването на свързаните с работата увреждания, случаите на вло¬шено здравно състояние, заболявания и инциденти и препоръките от одита;
•   промените в националното законодателство, програмите и колективните споразумения, в които е ангажирано предприятието;
•   резултатите от проведената оценка за функционирането на СУБЗР;
•   резултатите от програмата за защитата и промоцията на здравето;
•  препоръките за подобрения, дадени от комитетите и/или групите по условия на труд и всички работещи в предприятието;
•   информацията за "добра практика". 
"Добрата практика" и резултатите от прилагането й  може да бъде възп¬риета и оценена единствено при реализирането на трудовата дейност.Тези резултати впоследствие следва да бъдат сравнявани с  резултатите на водещите предприятия, които имат подобни стратегии по безопасност и здраве при работа. На такава основа да се търсят и прилагат нови форми за подобряване на работата и поддържане на конкурентноспособността.
Като форма за превенция и мотивация може да бъде осъществявана връзка между степента на изпълнение на опреде¬лените задължения за осигуряване на нормите и изискванията за безопасност и здраве при работа и размера на трудовото възнаграждение на участниците в трудовия процес.
Управлението на дейностите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд имат важно зна¬чение за бизнеса. Те са средство за оцеляване и развитие. Това изисква мениджмънтът по безопасност и здраве при работа да бъде интегриран в основните цели на бизнес политиката.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА РЪКОВОДЕЩИ И (ИЛИ) ОРГАНИЗИРАЩИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ ПРОЦЕСИ ПО ОТНОШЕНИЕ МИНИМИЗИРАНЕ НА РИСКА ЗА ЗДРАВЕТО ПРИ РАБОТА



 

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА РЪКОВОДЕЩИ И (ИЛИ) ОРГАНИЗИРАЩИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ ПРОЦЕСИ ПО ОТНОШЕНИЕ МИНИМИЗИРАНЕ НА РИСКА ЗА ЗДРАВЕТО ПРИ РАБОТА
Според основните нормативни документи, регулиращи индустриалните отношения, осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд е вменено като задължение и отговорност на работодателя.
Кодекса на труда, като основен субект на правото, въз основа на чиито разпоредби се остовават трудово – правните отношения между страните в трудовия процес вменява с императивните си разпоредби че “Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.”
Законът за здравословни и безопасни условия на труд доразвива това правно основание като разпорежда че “Работодателят е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като прилага необходимите мерки, включително:
1. превенция на професионалните рискове;
2. предоставяне на информация и обучение;
3. осигуряване на необходимата организация и средства.”
Работодателят е длъжен да съобразява мерките за осигуряване на ЗБУТ съобразно с променящите се обстоятелства, т е актуализация на нормативната уредба или прилагане на достиженията на техническия прогрес с цел подобряване на съществуващото положение в ръководеното от него предприятие. Водещите принципи в този процес, които следва да залегнат във фирмената политика за упрабление на безопасността и здравето при работа също са дефинирани в ЗЗБУТ както следва:
1. избягване на рисковете;
2. оценка на рисковете, които не могат да бъдат избегнати;
3. ограничаване на рисковете при източника на възникването им;
4. приспособяване на работата към работещия, особено по отношение на проектирането на работните места, избора на работното оборудване, на работните и производствените методи, с цел облекчаване или премахване на монотонната работа, работата с наложен ритъм, както и за намаляване на въздействието им върху здравето на работещия;
5. привеждане в съответствие с техническия прогрес;
6. замяна на опасното с безопасно или по-малко опасно;
7. обозначаване на съществуващи опасности и източници на вредни за здравето и безопасността фактори;
8. прилагане на последователна цялостна политика за превенция, обхващаща технологията, организацията на работа, условията на труд, социалните взаимоотношения и въздействието на елементите на работната среда и трудовия процес;
9. използване на колективните средства за защита с предимство пред личните предпазни средства;
10. даване на съответни инструкции на работещите.
Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна заетост, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.
Въпреки че работодателите носят административна и наказателна отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от задълженията на работещите по закон, както и от това дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби или лица, те могат да възложат на длъжностни лица от съответното предприятие задължения за осигуряване на конкретни мерки по осигуряване и контрол по спазването на ЗБУТ, като по този начин ще конкретизират и персонизират цялостната система на безопасните и здравословни условия на труд.
Съгласно допълнителните разпоредби на Кодекса на труда "Длъжностно лице" е работник или служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на специалист във функционалните и обслужващите звена на предприятието.
За да има обаче юридическа сила възлагането на конкретни задължения по организацията и контрола на дейности по осигуряване и спазване на здравословните и безопасни условия на труд трябва да са изпълнени основните изисквания като:
1.Задължително да бъде в писмена форма.
2.Задължително да става със заповед на работодателя.
3.Задълженията на конкретните длъжностни лица по осигуряване и контрол на ЗБУТ да бъде записано в длъжностната характеристика на длъжностните лица.
Работодателят може да възложи на конкретни длъжностни лица в зависимост от спецификата на предприятието, производствения процес и особеностите на производственото оборудване задължения от следния незадължителен и примерен и неизчерпателен списък дейности по организацията и контрола на безопасните и здравословни условия на труд:
- Да се грижи за собствената си безопасност и за здравето и безопасността на лицата, които могат да пострадат от неговите погрешни действия или бездействия.
- Носи отговорност за допускането до работни места и извършване на дейности със сериозна опасност за живота и здравето на работници и эслужители, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани.
- При възникване на трудови злополуки или влошаване на здравословното състояние на работници и служители по време на работа да уведомява екип на спешна медицинска помощ и организира прилагане на правилата за оказване на долекарска помощ на пострадалия.
- Веднага да уведомява Работодателя и длъжностното лице по безопасност и здраве в предприятието при трудови злополуки. Да запази обстановката на злополуката, ако не застрашава живота и здравето на пострадалия, до пристигане на място на разследващите органи.
- Да участвува при разследването на трудови злополуки с работниците, които ръководи и съдействува за установяване на причините и обстоятелствата по злополуките.
- Да следи за състоянието на производствените райони, в които подчинените му работници и служители се движат или работят, като при констатиране на нередност да организират отстраняването и. При невъзможност да сигнализират работодателя или компетентните органи.
- Да следи за изправнността на машините, съоръженията, уредите, апаратите,инструментите и при констатиране на неизправност да организира отстраняването и.
- Да съдействува на контролните органи по трудовото законодателство и изпълнява в срок предписанията, които са направени.
- Да изготвя план – програми за инструктажи и правила и инструкции за безопасна работа с машини и съоръжения, и технологични процеси и следи за наличието им на работните места.
- Да провежда инструктаж на работното място, периодичен и извънреден инструктаж на работниците, които ръководи, да полага подписа си в инструктажните книги. Да попълва и съхранява инструктажните книги.
- Да организира и изисква спазването на правилата за безопасност и здраве при работа, установени със закони, наредби, правилници, правила и инструкции, от работниците и служителите, които ръководи.
- Да контролира наличието на правоспоособност за извършване на определените дейности от работниците, които ръководи. Да организира обучението и проверка на знанията на работниците, които ръководи.
- Да поставя задачи на работниците,които ръководи, съобразно с квалификацията им и притежаваната правоспособност, като проверява за наличието на свидетелсвата по време на работа.
- Да знае местоположението на работниците, които ръководи, през работната смяна.
- Да не допуска работа с неизправно производствено оборудване и ръчни и механизирани инструменти.
- Да участвува в комисиите за оценка риска при работа и в изпитни ковисии по проверка знанията по безопасност на труда
- Да определя местата които да се сигнализират със знаци и сигнали по безопасност на труда и да следи за тяхното наличие
- Да следи за наличието на работно облекло и лични предпазни средства и използването им по предназначение от работниците които ръководи.
- Да организира и контролира провеждането на задължителните периодични медицински и психологически прегледи на работниците, които ръководи.
- Да не допуска употреба на алкохол и други упойващи вещества по време на работа.
- Да отстранява от работа подчинените му работници и служители употребили алкохол и други упойващи вещества, като веднага уведомява работодателя за всеки констатиран случай.
- Да организира спазването на изискванията за пожарна и аварийна безопасност.
- Да организира събирането и третирането на производсвените и други отпадъци.
- Да следи за опазването на околната среда.
- Да не допускат външни лица или работници в извънработно време в производствените

Според основните нормативни документи, регулиращи индустриалните отношения, осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд е вменено като задължение и отговорност на работодателя.
Кодекса на труда, като основен субект на правото, въз основа на чиито разпоредби се остовават трудово – правните отношения между страните в трудовия процес вменява с императивните си разпоредби че “Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.”
Законът за здравословни и безопасни условия на труд доразвива това правно основание като разпорежда че “Работодателят е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като прилага необходимите мерки, включително:
1. превенция на професионалните рискове;
2. предоставяне на информация и обучение;
3. осигуряване на необходимата организация и средства.”
Работодателят е длъжен да съобразява мерките за осигуряване на ЗБУТ съобразно с променящите се обстоятелства, т е актуализация на нормативната уредба или прилагане на достиженията на техническия прогрес с цел подобряване на съществуващото положение в ръководеното от него предприятие. Водещите принципи в този процес, които следва да залегнат във фирмената политика за упрабление на безопасността и здравето при работа също са дефинирани в ЗЗБУТ както следва:
1. избягване на рисковете;
2. оценка на рисковете, които не могат да бъдат избегнати;
3. ограничаване на рисковете при източника на възникването им;
4. приспособяване на работата към работещия, особено по отношение на проектирането на работните места, избора на работното оборудване, на работните и производствените методи, с цел облекчаване или премахване на монотонната работа, работата с наложен ритъм, както и за намаляване на въздействието им върху здравето на работещия;
5. привеждане в съответствие с техническия прогрес;
6. замяна на опасното с безопасно или по-малко опасно;
7. обозначаване на съществуващи опасности и източници на вредни за здравето и безопасността фактори;
8. прилагане на последователна цялостна политика за превенция, обхващаща технологията, организацията на работа, условията на труд, социалните взаимоотношения и въздействието на елементите на работната среда и трудовия процес;
9. използване на колективните средства за защита с предимство пред личните предпазни средства;
10. даване на съответни инструкции на работещите.
Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна заетост, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.
Въпреки че работодателите носят административна и наказателна отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от задълженията на работещите по закон, както и от това дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби или лица, те могат да възложат на длъжностни лица от съответното предприятие задължения за осигуряване на конкретни мерки по осигуряване и контрол по спазването на ЗБУТ, като по този начин ще конкретизират и персонизират цялостната система на безопасните и здравословни условия на труд.
Съгласно допълнителните разпоредби на Кодекса на труда "Длъжностно лице" е работник или служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на специалист във функционалните и обслужващите звена на предприятието.
За да има обаче юридическа сила възлагането на конкретни задължения по организацията и контрола на дейности по осигуряване и спазване на здравословните и безопасни условия на труд трябва да са изпълнени основните изисквания като:
1.Задължително да бъде в писмена форма.
2.Задължително да става със заповед на работодателя.
3.Задълженията на конкретните длъжностни лица по осигуряване и контрол на ЗБУТ да бъде записано в длъжностната характеристика на длъжностните лица.
Работодателят може да възложи на конкретни длъжностни лица в зависимост от спецификата на предприятието, производствения процес и особеностите на производственото оборудване задължения от следния незадължителен и примерен и неизчерпателен списък дейности по организацията и контрола на безопасните и здравословни условия на труд:
- Да се грижи за собствената си безопасност и за здравето и безопасността на лицата, които могат да пострадат от неговите погрешни действия или бездействия.
- Носи отговорност за допускането до работни места и извършване на дейности със сериозна опасност за живота и здравето на работници и эслужители, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани.
- При възникване на трудови злополуки или влошаване на здравословното състояние на работници и служители по време на работа да уведомява екип на спешна медицинска помощ и организира прилагане на правилата за оказване на долекарска помощ на пострадалия.
- Веднага да уведомява Работодателя и длъжностното лице по безопасност и здраве в предприятието при трудови злополуки. Да запази обстановката на злополуката, ако не застрашава живота и здравето на пострадалия, до пристигане на място на разследващите органи.
- Да участвува при разследването на трудови злополуки с работниците, които ръководи и съдействува за установяване на причините и обстоятелствата по злополуките.
- Да следи за състоянието на производствените райони, в които подчинените му работници и служители се движат или работят, като при констатиране на нередност да организират отстраняването и. При невъзможност да сигнализират работодателя или компетентните органи.
- Да следи за изправнността на машините, съоръженията, уредите, апаратите,инструментите и при констатиране на неизправност да организира отстраняването и.
- Да съдействува на контролните органи по трудовото законодателство и изпълнява в срок предписанията, които са направени.
- Да изготвя план – програми за инструктажи и правила и инструкции за безопасна работа с машини и съоръжения, и технологични процеси и следи за наличието им на работните места.
- Да провежда инструктаж на работното място, периодичен и извънреден инструктаж на работниците, които ръководи, да полага подписа си в инструктажните книги. Да попълва и съхранява инструктажните книги.
- Да организира и изисква спазването на правилата за безопасност и здраве при работа, установени със закони, наредби, правилници, правила и инструкции, от работниците и служителите, които ръководи.
- Да контролира наличието на правоспоособност за извършване на определените дейности от работниците, които ръководи. Да организира обучението и проверка на знанията на работниците, които ръководи.
- Да поставя задачи на работниците,които ръководи, съобразно с квалификацията им и притежаваната правоспособност, като проверява за наличието на свидетелсвата по време на работа.
- Да знае местоположението на работниците, които ръководи, през работната смяна.
- Да не допуска работа с неизправно производствено оборудване и ръчни и механизирани инструменти.
- Да участвува в комисиите за оценка риска при работа и в изпитни ковисии по проверка знанията по безопасност на труда
- Да определя местата които да се сигнализират със знаци и сигнали по безопасност на труда и да следи за тяхното наличие
- Да следи за наличието на работно облекло и лични предпазни средства и използването им по предназначение от работниците които ръководи.
- Да организира и контролира провеждането на задължителните периодични медицински и психологически прегледи на работниците, които ръководи.
- Да не допуска употреба на алкохол и други упойващи вещества по време на работа.
- Да отстранява от работа подчинените му работници и служители употребили алкохол и други упойващи вещества, като веднага уведомява работодателя за всеки констатиран случай.
- Да организира спазването на изискванията за пожарна и аварийна безопасност.
- Да организира събирането и третирането на производсвените и други отпадъци.
- Да следи за опазването на околната среда.
- Да не допускат външни лица или работници в извънработно време в производствените

Обучение и инструктажи по безопасност и здраве при работа

 



 Едно от основните задължения на работодателя по трудовите правоотношения е да осигури на работниците и служителите здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето им да бъдат отстранени, ограничени или намалени. За целта той трябва да провежда комплексни мерки, които включват задълженията му:
•да въвежда в експлоатация и използва само изправни машини, съоръжения и апарати и да осигурява постоянен контрол по правилната им експлоатация в съответствие с техническите изисквания, указанията на производителя и спецификата на производството;
•да приема вътрешни правила за здравословна и безопасна работа в предприятието, своевременно да запознава работниците и служителите с тях и да следи за спазването им;
•да не допуска на работа лица без необходимите знания, умения и правоспособност, които се предвиждат в правилата за осигуряване на здравословна и безопасна работа в предприятието;
•да осигурява обслужването на машините, другите съоръжения и технологичните процеси с повишена опасност само от
правоспособни за това работници и служители съобразно специалните наредби и изисквания на МТСП и/или на съответните ведомства;
•да обучава и да организира полагането на изпити по правилата за осигуряване на здравословна и безопасна работа за работниците и служителите, работата на които е свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и други технически
съоръжения задължително, както и за заетите в дейности, които създават опасност за здравето и живота им;
•да организира провеждането на инструктаж на всички работници и служители по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната
политика и вътрешни правила;
•да налага предвидената в КТ дисциплинарна отговорност спрямо нарушителите на изискванията за безопасна работа;
•да осигурява безусловен достъп на контролните органи по труда и да изпълнява в срок и в пълен обем дадените му предписания по безопасност на труда.
 

     Както се вижда, инструктажите и обучението по безопасност и здраве при работа не са самоцелна приумица, а са съществен елемент от цялостната дейност на работодателя по организацията на производствения процес и осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд в предприятието.
От 01.01.2010 г. е в сила Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. на МТСП за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (обн., ДВ, бр. 102 от 2009 г.). С нея се определят условията и редът за провеждане на обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа. Наредбата се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение по смисъла на чл. 2, ал. 1 и 2 на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ). Съответно неспазването на предвидените в наредбата задължения и изисквания дава основание на Изпълнителна агенция „Инспекция по труда” да търси от нарушителите предвидената в Кодекса на труда административноказателна отговорност, както и на предвидената в други закони имуществена и наказателна отговорност.

За да изпълни тези задължения, работодателят трябва предварително да определи:
• видовете и формите за обучения и инструктажи по безопасност и здраве при работа, които се провеждат в предприятието;
• длъжностите и професиите, чиито изпълнители подлежат на обучение и/или инструктажи;
• програмите за провеждане на обучението и/или инструктажите;
• лицата, които ще провеждат обучението и/или инструктажите. 

Обучението и инструктажите по безопасност и здраве при работа са две взаимно свързани страни на общия процес на подготовка на работниците и служителите от предприятието, както и на други лица, които имат отношение към тези въпроси. Обучението дава на работниците и служителите необходимите основни познания по безопасността и здравето в труда, произтичащи от нормативните изисквания и съобразени с конкретните условия в предприятието.
Инструктажите осигуряват минималния обем умения и навици по използването на придобитите знания в конкретните условия на предприятието и работното място.
Важно е да се отбележи, че обучението и инструктажите по безопасност и здраве при работа се провеждат само в работно време,
като всички необходими за това разходи са за сметка на работодателя.

І. Обучение по безопасност и здраве при работа
1. Цели на обучението 
Обучението по безопасност и здраве при работа има следните общи цели:
• да се усвояват методите, формите и средствата за осъществяване на дейността по безопасност и здраве при работа;
• да се усвояват основните нормативни изисквания, нормите, правилата и мерките за безопасен и здравословен труд;
• да се поддържа необходимото ниво на знания и умения по безопасност и здраве при работа на работещите през целия период на трудовата им дейност в съответствие с изискванията на съответната професия и дейност.

Тези цели трябва да се постигат чрез подготовката и провеждането на обучението и контрола по усвояването на необходимите знания и умения.

Работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите от предприятието подходящо обучение по безопасност и здраве при работа, като отчита:
• общите изисквания за осигуряване на безопасна работа;
• спецификата на професията или извършваната дейност;
• особеностите на конкретното работното място;
• потенциалните опасности, установени при оценката на риска на съответното работно място.
2. Обхват на обучението
Обучение по безопасност и здраве при работа се организира на следните групи работници и служители:
• длъжностните лица, които съобразно длъжностите си характеристики и трудовите си договори ръководят и управляват трудовите процеси.
Обучението се провежда най-малко веднъж на 2 години с продължителност поне 6 учебни часа;
• длъжностните лица и служителите от специализираните служби, на които работодателят в съответствие с чл. 24 от ЗЗБУТ е възложил контрола по безопасността на труда в предприятието. Обучението се провежда всяка година с продължителност най-малко 6 учебни часа;
• лицата, които са определени от работодателя да провеждат инструктажите по безопасност и здраве при работа. Обучението се провежда всяка година с продължителност най-малко 6 учебни часа;
• членовете на комитета (групата) по условия на труд, определени от работодателя по реда на чл. 27 от ЗЗБУТ. Обучението се провежда в съответствие с изискванията на Наредба № 4 на МТСП за обучението на представителите в комитетите и групите по условия на труд в предприятията;
• всички работници и служители, чиято работа е свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения, за които се изисква специална правоспособност за работа. Обучението се провежда съгласно изискванията на съответните нормативни актове за придобиване на правоспособност по съответната професия и/или дейност;
• всички работници и служители, заети в дейности, които създават опасност за тяхното или на други лица здраве и живот. Обучението се провежда съгласно специфичните изискванията за безопасност и здраве при изпълнението на съответната професия и/или дейност;
• други работници и служители, определени с колективен трудов договор. Обучението им се организира съобразно определените със същия договор условия и изисквания.
3. Организация за провеждане на обучението

Обучението по безопасност и здраве при работа се организира в редовна и дистанционна форма. То се реализира по утвърдени от работодателя писмени учебни програми, които задължително трябва да включват един образователен минимум за теоретична и практическа подготовка.
Програмите за обучение трябва да се съобразяват със следните изисквания:
• да включват общата, отрасловата и специфичната за дадена професия задължителна подготовка по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд;
• да отчитат входящото образователно равнище на обучаемите;
• да отговарят на общите и конкретните целите на обучението;
• да покриват определените тематични области на обучението;
• да отчитат необходимата продължителност на обучението (обща и по конкретни теми);
• да включват реда и условията за проверка на знанията и оценяване при завършване на обучението;
• да предвиждат реда и формата за удостоверяване за преминат курс на обучение;
• да са съобразени с необходимата и наличната материално-техническа база за обучение, като при необходимост се използва и друга база.
С колективния трудов договор могат да се определят и други специфични изисквания към учебните програми.
При спазване изискванията на наредбата обучението по безопасност и здраве при работа се провежда от:
• работодателите;
• юридически или физически лица, регистрирани по Търговския закон, по Закона за кооперациите или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в чийто предмет на дейност е посочено необходимият вид обучение;
• висши училища, професионални училища, гимназии или колежи и центрове за професионално обучение;
• специализираните органи на МВР или на други предвидени в нормативен акт ведомства. Практическото обучение по безопасност и здраве при работа може да се провежда от физически лица, които отговарят на следните условия:
• да са придобили образователно-квалификационна степен не по-ниска от „бакалавър“ съгласно Закона за висшето образование;
• да притежават необходимите професионални знания и опит в областта на здравословните и безопасните условия на труд;
• да познават нормативната и вътрешната уредба в преподаваната област.
С колективен трудов договор могат да се определят и други специфични изисквания към тези лица.
Тези нормативни изисквания се отнасят за всички физически лица, които извършват обучение, в това число от външните за предприятието специализирани органи, организации и търговски дружества.
Документацията относно извършваното в предприятието обучение по безопасност и здраве при работа се определя от работодателя, като трябва да удостоверява условията по чл. 7 и 9 от наредбата, в това число:
• целта, видът и формата на проведеното обучение;
• професията и длъжността, за която се организира обучението;
• нивото на придобитите знания и умения;
• издадените удостоверителни документи;
• други изискващи се данни.
Документацията, създадена относно проведеното обучението по безопасност и здраве при работа, се съхранява от работодателя за срок не по-малък от 5 години.
ІІ. Инструктажи по безопасност и здраве при работа
1. Цел и видове инструктажи по безопасност и здраве Инструктажите по безопасност и здраве при работа имат за цел да дадат на инструктираните практически указания за безопасно изпълнение на трудовата дейност, както и да ги запознае с конкретните условия на работа.
Инструктажите се провеждат по време, както следва:
• при постъпване на работа;
• при преместване на друга работа или промяна на работата;
• при въвеждане на ново или при промяна на работно оборудване и технология;
• периодично за поддържане и допълване на знанията на работещите по безопасност и здраве при работа.
Инструктажите по безопасност и здраве при работа са следните видове, според необходимостта от провеждането им:
• начален;
• на работното място;
• периодичен;
• ежедневен;
• извънреден.
2. Обхват на инструктажите по безопасност и здраве при работа
Инструктажи по безопасност и здраве при работа в предприятието задължително се провеждат на следните лица:
•всички работници и служители от предприятието, независимо от вида и срока на договорите им и от продължителността на работното време:
•работници и служители, предоставени на работодателя от предприятие, което осигурява временна заетост; • командировани работници и служители;
•работещи от други предприятия, които ще изпълняват дейности на територията на предприятието;
•лица, приети за обучение или за повишаване на квалификацията им;
•лица, с които се провежда производствена практика;
•всички други лица, които посещават производствени звена на предприятието и особено звената със специфични условия на труд.
Инструктажите се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя, като се отчитат характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и съществуващият професионален риск. Формата и времетраенето на инструктажите се определят от работодателя. При дейности, за които са характерни висок производствен риск и динамика в организацията на работа и технологията, началните инструктажи и инструктажите на работното
място трябва да имат продължителност не по-малка от определената в приложение № 3 към наредбата за съответните дейности.
Проведените по реда на наредбата инструктажи се документират от работодателя в специална Книги за инструктажите,
чието съдържание е определено в приложение № 1 към наредбата.
В Книгата за инструктажите не се предвижда отчетност относно другите лица, които посещават производствени звена на предприятието. Но това не означава, че на тях не се правят инструктажи и не се води отчетност. Видът и формата на тази отчетност се определят от работодателя по начин, който да удостовери, че им е проведен изискващият се инструктаж по безопасност и здраве
при работа. Това е необходимо с оглед уреждането на възникнали впоследствие претенции и спорове.

3. Начален инструктаж
Начален инструктаж по безопасност и здраве при работа се провежда на лицата, които постъпват на работа, както и на всички, посочени в чл. 11, ал. 1 от наредбата лица, с изключение на външните лица, посещаващи производствените звена, без да са свързани с извършването на производствената дейност.

Целта на началния инструктаж е подлежащите на инструктиране лица да бъдат запознати със:
•основните и общите правила и изисквания по безопасност и здраве при работа в предприятието;
•вида и характера на извършваната от тях работа;
•специфичните
опасности и рисковете за здравето и живота на работещите – общо за предприятието и за изпълняваната работа или длъжност;
•изискванията към поведението на лицата в съответните условия и при възникване на специфичните рискове.
Началният инструктаж се провежда в деня на постъпване на работа по утвърдена от работодателя програма, в която се включват:

А) Въпроси от общ характер, като:

1. характера и особеностите на производството;
2. опасностите и рисковете, чиито източници, съществуване, прояви и начини за предотвратяване, намаляване и ограничаване са известни – работно оборудване, машини, съоръжения и технологични процеси, фактори на работната среда и трудовия
процес, използвани материали, пътни маршрути и опасни зони (вкл. шахти, асансьори, подземия и др.), транспортни средства;
3. правилата за организация на работа в предприятието и на работните места;
4. причините и характера на най-често допусканите трудови злополуки и установените професионални заболявания, примерите за най-често допусканите грешки и нарушения в работата;
5. условията и реда за деклариране, установяване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и професионалните заболявания в съответствие с нормативната уредба;
6. колективните средства за защита от вредните условия на труда;
7. устройството, действието и реда за използване на личните предпазни средства, както и на специалното работно облекло.
8. правилата за оказване на първа долекарска помощ при увреждане на здравето при работа;
9. изискванията за безопасност на движението в района на предприятието и извън него;
10. плановете за действие при пожар или авария;
11. начините за безопасна евакуация при възникване на извънредна ситуация.

Б) Специфични въпроси, свързани със съответната дейност или професия, като:

1. конкретните правила и изисквания по безопасност и здраве при работа, отнасящи се за цеховете, производствата, дейностите, технологичните процеси, работните места, машините, механизмите, инструментите и електросъоръженията, с които ще се работи;
2. работните места, при които съществува опасност от възникване на аварии и повреди;
3. енергийните уредби и съоръжения на територията на предприятието и в района на работното място, както и общите изисквания за безопасната им експлоатация;
4. съществуващите опасности и рискове за здравето, тяхното непосредствено и последващо въздействие;
5. утвърдените знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа и изискванията за специфично поведение на работещите;
6. пожарната и взривната опасност на работните места в района на предприятието, мерките за пожарна безопасност, които трябва да се спазват, както и работата с уредите, съоръженията и инсталациите за известяване и гасене на пожари и начините на използването им;
7. формите и средствата за транспорт на хора, на материали и готова продукция;
8. реда и мястото за съхраняване на опасни химически вещества и препарати, начините за безопасна работа с тях, вкл. и мерките, които трябва да бъдат предприети при разливане, разопаковане и смесване и разпиляване, използване на корозивни материали и др.; 
9. забранителните разпоредби, действащи на територията на предприятието и в района на работното място.
10. други специфични правила и изисквания за безопасност и здраве при работа.

В) Въпроси, свързани с осигуряване на безопасност и здраве при работа, съдържащи се в Кодекси за добра практика, както и в ръководства, наръчници, дипляни, информационни листове или други материали за превенция на рисковете при работа на работните места и при използване на работното оборудване, утвърдени от съответния компетентен орган.
Длъжностното лице, провело началния инструктаж на лицата, които постъпват на работа, издава служебна бележка съгласно приложение № 2 към наредбата, която се съхранява в личното досие на работещия.
В предприятия с персонал до 50 работници и служители включително и/или с ограничен обем на производствените дейности се допуска едновременното провеждане на началния инструктаж и инструктажа на работното място.

4. Инструктаж на работното място
Инструктажът на работното място цели практическото запознаване на работника или служителя с конкретните изисквания за безопасното изпълнение на трудовата дейност. Този инструктаж се провежда на работното място, преди на лицето да бъде възложена самостоятелната работа.
Инструктажът и обучението на работното място се провеждат на основата на действащите правила, норми и изисквания и утвърдените от работодателя правила и инструкции за безопасна работа, като тематиката и продължителността им се съобразяват и с всички други изисквания, регламентирани в специфичните за дадена дейност или вид работа нормативни актове.
Инструктажът на работното място приключва, след като ръководителят, разрешаващ самостоятелна работа, се убеди, че работещият познава правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, отнасящи се за извършваната от него дейност.
Допускането на инструктирания работещ до самостоятелна работа се удостоверява с подписа ите;
•добивът на нефт и газ;
•превозите в железопътния транспорт;
•производството и употребата на взривни материали;
•международните автомобилни превози;
•автомобилните превози на опасни товари;
•работата с опасни химически вещества и препарати;
•производството и леенето на метали;
•строителните и монтажните работи;
•други подобни дейности с висок производствен риск.
За водачите в международните автомобилни превози и за водачите, превозващи опасни товари по силата на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе – ADR, и Наредба № 40 от 2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари, ежедневният инструктаж се съвместява с периодичния инструктаж. В тези случаи инструктажите се провеждат преди тръгване на път и се документират в Книгата за ежедневен инструктаж.
Ежедневният инструктаж се провежда от прекия ръководител или от друго компетентно лице, определено със заповед на работодателя.

7. Извънреден инструктаж
Извънреден инструктаж задължително се провежда в следните случаи:
•след всяка трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО;
•при установена професионална болест;
•след пожар, промишлена авария и природно бедствие;
•при констатирани груби нарушения на правилата, нормите и изискванията по безопасност и здраве при работа;
•при промяна на технологичния процес, при въвеждане на нови машини и съоръжения, при промяна на работното място или на организацията на работа;
•по предписание на контролен орган;
•на работници и служители, отсъствали от работа повече от 45 календарни дни, преди да започнат да изпълняват преките си задължения след завръщането им на работа;
•при организиране на ремонтни или други дейности с участие на работници и специалисти с различни професии и квалификация (по преценка на работодателя или на непосредствения ръководител);
•при работи, изискващи специфични мерки за безопасност и здраве при работа.
Програмата за провеждане на извънреден инструктаж се определя в зависимост от причината, която е наложила неговото провеждане. Инструктажът се провежда от непосредствения ръководител или от друго определено от работодателя лице.
От 01.01.2010 г. се отменя действалата досега Наредба № 3 от 1996 г. на МТСП и МЗ за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана (виж ДВ, бр. 1 от 2010 г.).
 на ръководителя в съответната книга за инструктаж.
На работниците и служителите, работата на които е свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения или които са заети в дейности, създаващи опасност за здравето и живота на хора, независимо от тяхната подготовка, образование, квалификация и трудов стаж по същата или друга професия, освен инструктаж на работното място се провежда и обучение по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
В такива случаи работодателят определя:
•работните места и работниците и служителите, на които ще се провежда обучение и изпит;
•съдържанието на учебната програма;
•продължителността на обучението;
•обучаващите лица;
•формата за провеждане на изпита и изпитните документи.
Резултатите от изпита се внасят в изпитен протокол, който се съхранява в досието на работника или служителя. Такива работници и служители се допускат до самостоятелна работа само след успешно положен изпит по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.

5. Периодичен инструктаж
Периодичният инструктаж има за цел да поддържа и допълва знанията на работещите по безопасност и здраве при работа. Той се провежда въз основа на специфичните правила, норми и изисквания по безопасност и здраве при работа, отнасящи се за дадената професия, работно място или дейност.

Ако в нормативната уредба не е предвидена по-малка периодичност, този вид инструктажи се провеждат, както следва:
• за работещите, пряко заети в дейностите по чл. 15, ал. 1 от наредбата - най-малко веднъж на три месеца.
• за всички останали работници и служители – поне веднъж годишно.
Периодичният инструктаж се провежда от прекия ръководител на дейността или от друго лице, определено със заповед на работодателя, като тематиката се определя в зависимост от характера на работата, условията на труд и резултатите от оценката на риска. Периодичният инструктаж се провежда индивидуално или групово в зависимост от изпълняваната работа. Инструктажът на отсъствалите работници или служители се провежда при явяването им на работа.

6. Ежедневен инструктаж
Ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск.
Такива са:
•подземните, минните и геологопроучвателните обекти;

Защо е необходимо обучение по безопасни и здравословни условия на труд

 

Защо е необходимо обучение по безопасни и здравословни условия на труд

Обучението по здравословни и безопасни условия на труд е основно мероприятие при осъществяване на превенцията, минимизиране, елиминиране или намаляване на риска при работа. Особено това важи за производства и дейности, създаващи повишен риск за живота и здравето на работниците и служителите. Обучението по ЗБУТ е и съществена част от концепцията "Учене през целия живот". Нормативно въпросът у уреден в основните нормативни документи, регулиращи трудовите отношения като Кодекса на труда, Закона за Здравословни и безопасни условия на труд, Наредба 7 за минималните изисквания за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд по работните места и при използване на работното оборудване, Наредба № рд-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и други специфични наредби, установяващи реда и правилата за безопасната експлоатация на машини и съоръжения и производствени процеси с повишен риск съгл. чл. 281 от КТ.
Кодекса на труда в чл.281 регламентира задължение на Работодателя за обучение на работниците и служителите.Всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа.Работниците и служителите, работата на които е свързана с използуване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения, както и работниците и служителите, заети в дейности, които създават опасност за здравето и живота им, задължително се инструктират, обучават и полагат изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда.Машините, другите съоръжения и технологичните процеси с повишена опасност се обслужват само от правоспособни работници и служители. Тяхната правоспособност се урежда със специални наредби. Не се допускат на работа лица без необходимите знания и умения, които се предвиждат в правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда в предприятието. В чл. 4 на ЗЗБУТ отново се потвърждава задължението на Работодателя да обучава работниците и служителите по здравословните и безопасни условия на труд.В Наредба 7, чл.164 е регламентирано изискването съоръженията, машините и оборудването, включително ръчни инструменти със или без двигател трябва да бъдат обслужвани от подходящо обучени работници. Реда и начините на обучението на ръководителите, работниците и служителите е детайлно разработен в Наредба № рд-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В наредбата са посочени категориите работници и служители, които се обучават, изискванията към сроковете и програмите, както и към обучителите. Работодателите трябва да регламентират реда и начина на обучението, да определят категориите персонал, на които то ще се извършва, както и сроковете, продължителността и програмите, по които ще се провежда.

Наръчник за оказване на първа помощ

 

Готовността да се окаже първа по­мощ е от изключителна важност при спа­сяването на живота, облекчаване на бол­ката и предотвратяване на допълнителни наранявания или инфекции.

Оказването на първа помощ е задъл­жение на всеки . Тя може да бъде оказана както на пострадал друг - взаимопомощ, така и все­ки сам да си помогне в случай на необхо­димост - самопомощ.

За да сте готови да реагирате своев­ременно Ви предлагаме този „Наръчник за пър­ва помощ".

Настоящото помагало е предназна­чено за обучение на т.нар. „бойни" са­нитари, а така също може да се ползва в занятията по военномедицинска подго­товка.

ИНДИВИДУАЛНИ СРЕДСТВА ЗА ПЪРВА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

Личен превързочен пакет (ЛПП) -

Предназначен е за налагане на стерилна превръзка с цел предпазване на рана или обгорена повърхност на тялото от вто­рична инфекция, както и да предотврати кръвозагуба. Пакетът се състои от под­вижна и неподвижна марлени възглавнички. Опакован е в пергаментова хартия, а най-отгоре във водонепромокаема обвив­ка от гумирана тъкан.

Внимание: Да не се пипат с ръце вътрешните страни на възглавничките при поставяне на превръзката.

Индивидуална аптечна (ИА) -Предназначена е за само помощ и взаимо­помощ с цел предпазване или намаляване въздействието от различните поразяващи фактори на съвременните видове оръжия. Върху опаковката са указани правилата за използване на отделните средства. В аптечката са включени :

- Антибиотик 0,500г. - 2 бр. за про­филактика на раневата инфекция и лече­ние на инфекциозни заболявания, приема се на 12 часа по 1 таблетка.

- Пликче с електролитна смес. Съ­държанието на пликчето се разтваря в 200-300 мл. вода и се пие при загуба на телесни течности и обезводняване.

- Антисептичен разтвор - за обра­ботка на повърхностни наранявания.

-Антидот 8 табл. по 30 мг. - прие­ма се през 8 ч. по 1 табл. за профилактика при предстоящо използване на фосфорорганични отровни вещества (табун, зарин, зоман, Vx газове).

- Противоповръщащо средство - 1 табл. - за приемане при опасност от ра­диоактивно облъчване или веднага след него, при поява на гадене и повръщане.

- Калиев йодит - 5 табл. - за профи­лактика на острата лъчева болест. Таблет­ките се приемат еднократно при опасност

от използване на ядрено оръжие.

Извън аптечката:

- Автоинжектор с антидот. Ин­жектира се мускулно в бедрото при упот­реба на фосфорорганични съединения.

- Автоинжектор с обезболяващо средство. Въвежда се мускулно при фрак­тури, обширни рани или изгаряния за бор­ба с травматичния и термичен шок.

ОЦЕНКА СЪСТОЯНИЕТО НА ПОСТРАДАЛ

1. Не изпадайте в паника.

2. Проверете АБВ на поддържането на живота

A. Проходимост на дихателни пъ­тища - освобождавайте винаги дихателни­те пътища на пострадалия.

Б. Нормализиране на дишането -ако пострадалият не диша, започнете вед­нага дихателни движения.

B. Нормализиране на кръвообращението - ако няма пулс, потърсете по­мощ от специалист. Запомнете, за да въз­становите сърдечно-съдовата дейност, трябва да имате съответна подготовка. При нужда помагайте на човека, който извършва манипулацията, като вдишвате в устата на пострадалия на всяка пета ком­пресия.

3. Проверете за кървене.

A. Притиснете мястото на кър­вене.

Б. Повдигнете наранения край­ник, само ако това не причинява допълнителни травми.

B. Притиснете захранващата ар­терия.

Г. Използвайте турникет само при тежки живото застрашаващи кръвотечения, като последна мярка.

4. Проверете дали няма признаци на шок и счупени кости.

5. Потърсете информация за постра­далия от личния му жетон/медальон или други идентификационни документи.

6. Разхлабете дрехите на пострада­лия.

7. Не давайте на човек в безсъзна­ние нищо през устата.

8. Не местете пострадалия, освен ако няма опасност за живота му. Оста­вете пострадалия в покой, на топло и тихо място, освен ако не става въпрос за слънчев удар. Пострадали със счупвания (фрактури) не бива да се местят, докато не се постави шина.

Проверка на жизнените показатели (Как да чуем сърцето)

При мъж и дете сложете ухо в лява­та половина на гърдите, при жена сло­жете ухо точно под лявата гърда. Нормал­ният пулс за възрастен човек е между 70 и 80 удара в минута, при децата е леко ус­корен. Възбудата, умората и температура­та могат да ускорят пулса.

(Как да чуем дишането)

1. Сложете ухо в дясната половина на гърдите. Честотата на вдишване/издиш­ване в минута нормално е 16-20 пъти. Въз­будата, умората и температурата могат да ускорят дишането.

2. Ако не чувате дишане проследете движението на гръдния кош и корема или поставете огледалце/друг лъскав предмет пред устата/носа на пострадалия и прове­рете за изпотяване.

(Как да напипаме пулса)

1. Сложете върхове­те на показалеца и средния пръст под палеца на китка­та на пострадалия, за да усетите пулса. Не слагай­те вашия палец, тъй като собственият ви пулс маже да ви обърка.

2. Ако не можете да го усетите на китката, проверете каротидната артерия (отстрани на шията) или феморалната ар­терия (в слабините).

3. След като откриете пулса, пребройте ударите за 15 секунди и умножете по 4 или ако пулсът е много ба­вен и неравномерен, брой­те в продължение на 60 сек. Пулсът може да варира съ­образно положението на пострадалия. Нормалният пулс за възрастен мъж е около 54 - 70 уда­ра в мин. За жена - 75 - 80. При малко дете пулсът може да варира от 82 до 180 удара в мин. Освен това обърнете внима­ние дали пулсът е напълнен или мек, рит­мичен или не.

ШОК

(Нарушение на кръвообращението, което може да доведе до нарушение на всички функции на тялото)

Внимание: Шокът е опасно състоя­ние и може да се окаже фатално. Очак­вайте шок в различни ситуации на спешни случаи. Не давайте нищо през устата.

Симптоми: Необикновена слабост или прималяване: хладна, бледа, лепкава кожа, ускорен или забавен пулс, плитко, неравномерно дишане, втрисане, гадене, загуба на съзнание.

Лечение:

1. Възможно най-бързо лекувайте причината за шока.

2. Проверете дали дихателните пъ­тища са проходими при повръщане вни­мателно обърнете главата настрани.

3. Сложете пострадалия на топло и в легнало положение. При наранявания на главата и гръдния кош повдигнете главата и раменете на около 20 см над нивото на краката.

4. Незабавно потърсете професио­нална медицинска помощ.

5. Не давайте нищо през устата.

БЕЗСЪЗНАНИЕ

(Пострадалият не реагира на докос­ване, звук и светлина)

Лечение:

1. Не премествайте пострадалия и не му давайте нищо през устата.

2. Поставете пострадалия на топло и разхлабете дрехите му.

3. Ако възникнат затруднения в дишането започнете веднага прилагането на техники за възстановяване на дишането.

4. Потърсете причината за загуба на съзнание.

5. Потърсете професионална меди­цинска помощ.

ПРИПАДЪК

(Внезапна загуба на съзнание)

Симптоми: слабост, сънливост, отпуснатост, ускорен или забавен пулс, сту­дена и бледа кожа.

Лечение:

1. Ако пострадалият се чувства зле (има вероятност от припадане), накарай­те го да седне и да наведе главата си на нивото на коленете или да легне и да пов­дигне краката си 20 на см височина.

2. Ако пострадалият е припаднал:

- поставете го по гръб, разхлабете дрехите;

- отворете прозорците на стаята;

- ако пострадалият е повърнал, обър­нете главата му настрани и почистете ус­тата му;

- не му давайте нищо през устата;

- потърсете медицинска помощ.

ТОПЛИНЕН УДАР

(излагане на топлина или слънце)

Симптоми: отпадналост, раздразнителност, главоболие, виене на свят, забавен или ускорен пулс, ускорено дишане, сту­дена кожа, обилно потене.

Лечение:

1. Поставете пострадалия да легне на хладно, сенчесто място.

2. Повдигнете краката на високо. Масажирайте ги по посока към сърцето.

3. Давайте на пострадалия студена подсолена вода на всеки 15 минути, дока­то се възстанови.

4. Не оставяйте пострадалия да сяда, дори след като се е възстановил. ОБЕЗВОДНЯВАНЕ

Причини: повръщане, диария, преко­мерно изпотяване, висока температура.

Симптоми: суха кожа и лигавици, за­губа на еластичността на кожата, липса или намалено отделяне на урина, мек и учестен пулс и ниско артериално наляга­не.

Лечение: Дайте течности през уста­та, най-добре е топла подсладена вода или 5 % р-р на глюкоза. Да не се дават студе­ни течности!

ПРОБЛЕМИ С ДИШАНЕТО

Симптоми: Не­достиг на въздух, за­маяност, болка в об­ластта на гърдите, ус­корен пулс, синкавочервен цвят на кожата, разширени зеници, загу­ба на съзнание.

Лечение на постра­дал, който не диша

1. Сложете пострадалия да легне на гръб. Викнете и го разтресете, за да про­верите дали е в безсъзнание.Сложете ед­ната си ръка под врата му и повдигайте, така че да отворите широко дихателните пътища и с другата ръка притискайте гла­вата надолу. При бебета и малки деца, при рани на врата и гърба избягвайте прекале­ното извиване на главата.

2. Проверете дали има дихателна дейност. Ако няма дишане, хванете с пръс­ти носа на пострадалия, поемете дълбоко дъх, плътно покрийте устата на пострада­лия и вдъхнете четири пъти бързо и дъл­боко. Ако гръдният кош не се повдигне, проверете дали няма нещо, което пречи на дишането.

3. Почистете устата и носа, като из­ползвате пръста си във форма на кука.

4. Проверете пулса на шията и виж­те дали има сърдечна дейност.

5. Ако има пулс - продължете спа­сителното дишане с по едно силно вдъхване на всеки 5 мин. или 12 вдъхвания в минута.

Частично или пълно запушване на горните дихателни пътища

Симптомите включват: слаба каш­лица, пискливи шу­мове при вдишване, неспособност за ди­шане, кашлица, жест на притискане на гърлото с показале­ца и палеца, затруд­нено дишане, посиняване на кожата.

Лечение:

Ако пострадалият стои или седи:

1. Застанете встрани и малко зад него.

2. Ако е възможно наведете главата на пострадалия към гър­дите му и го ударете 4 пъ­ти с дланта си силно по гърба. Поставете другата си ръка на гърдите му за подпомагане.

3. Ако пострадалият продължава да се задуша­ва - застанете зад него и

го обгърнете с ръце през кръста. Хванете ръцете си и поставете палеца си върху ко­рема му, следва 4 пъти рязко дръпване на­зад.

Ако пострадалият е в легнало поло­жение:

- клекнете до него, завъртете го на една страна с лице срещу него (гръдният му кош трябва да бъде срещу коляното ви). С дланта на ръката си го ударете 4 пъ­ти между раменете. Завъртете пострада­лия по гръб. Поставете ръцете си една върху друга под ребрената област. На­тиснете по посока на диафрагмата с бър­зо движение. Ако е необходимо направете го 4 пъти в бърза последователност.

Пълна въздушна обструкция при пос­традали в безсъзнание:

- Поддържайте въздушен достъп, ка­то поставите едната си ръка под врата на пострадалия и я повдигнете, с другата ръка, наклонете максимално назад главата. Повторете поредицата от вдишване и 4 уда­ра по гърба, ако е необходимо.

РАНИ

(Нарушаване целостта на кожата)

Внимание: Преди лече­ние на по-сериозни рани, нап­равете всичко възможно за кръвоспиране и потърсете ме­дицинска помощ.

Всяка рана може да се замърси и инфектира.

Нараняване на повърх­ностния слой на кожата.

Симптоми: червенина, ограничено кървене.

Лечение:Ако наранява­нето е малко, лекувайте като при порязано, ако е с по-голям участък, покрийте със стерилна марля. Потърсете медицинска помощ.

Ампутация

(Тъкан отстранена частично или из­цяло от тялото.)

Внимание: Завийте откъснатата част от тялото в чиста кърпа и незабавно по­търсете компетентна медицинска помощ. В болнично заведение може да се направи опит за възстановяването й. Може да пос­тавите лед, но директно върху ампутираното място.

Лечение:

1. Спрете веднага кръвотечението.

2. Лекувайте за шок. Ако е необхо­димо приложете техниките за възстановяване на дишането.

3. Ако раната не е дълбока, внима­телно почистете около нея със сапун и во­да. Покрийте със стерилна кърпа и бинт.

4. Потърсете медицинска помощ.

Мехур

(тънък сак от кожа, съдържащ течност)

Внимание: Не пукайте мехура при­чинен от изгаряния, ако е спукан, лекувайте като при рана. Проверете за признаци на инфекция.

Симптоми: налягане, болка, зачер­вяване.

Лечение:

Не пукайте мехура. Ако течността от мехура е изтекла, покрийте със стерил­на марля, предпазвайте от по-нататъшно дразнене и потърсете медицинска помощ.

МЕТОД ЗА ОБРАБОТКА НА РАНИ - „СТЪПКА ПО СТЪПКА"

Когато е възможно, измийте внима­телно ръцете си с вода и сапун, преди да започнете да оказвате първа помощ.Дори и при леки порязвания и одрасквания, мо­же да се получи замърсяване и инфекти­ране. Спазването на изредените по-долу техники може да предотврати или намали възможността от инфекции!

1. Когато има възможност, измийте внимателно ръцете си с вода и сапун, пре­ди да започнете оказването на първа по­мощ при рани.

2. Подгответе чисто място, където да разположите необходимите ви неща. Ста­райте се да не докосвате раната без при­чина, да не дишате и кашляте върху нея.

3. Пазете колкото е възможно по-го­ляма стерилност. Когато отваряте стерил­ни марли и превръзки, хващайте ги само за краищата. Не пипайте частите, които ще са в контакт с раната.

ПОВЪРХНОСТНИ РАНИ

1. Почистете раната и околната по­върхност внимателно с мек сапун и изплакнете. Попийте със стерилна марля или с чист бинт.

2. Третирайте с антисептици, за да предотвратите заразяване.

3. Покрийте раната, за да абсорбирате течностите и да предпазите от допъл­нително замърсяване, чрез:

- стерилни презързочни материали за големи рани, за порязвания, одрасква­ния и други;

- незалепващи сте­рилни превързочни ма­териали при кървящи рани и дренаж, при изга­ряния и инфекции;

- руло бинт за закрепване на стерил­ни превръзки.

ОСНОВНИ ТЕХНИКИ ЗА ПРЕВЪРЗВАНЕ

Внимание: Следете за признаци на инфекция, като: затопляне, болезненост, зачервяване около раната, оток, треска и температура.

При всяка рана има опасност от тетанус: консултирайте се с лекар.

Бинтоване

Спешни превръзки може да се нап­равят от чисти носни кърпи, шалове, чар­шафи, колани, чорапи.

Бинтоването трябва да бъде стегна­то, но не и толкова, че да спира кръвооб­ращението:

а. Винаги оставяйте пръстите на ръ­цете и на краката извън бинта, при бинтоване на ръце или крака.

б. Разхлабете бинта, ако има оток, промяна на цвета, или ако крайниците из­стинат или изтръпнат.

в. Никога не бинтовайте врата на пострадалия с ластичен бинт.

Методи на превързваме Поддържаща превръзка

1. Слагате единия край на голяма три­ъгълна кърпа върху здравото рамо на пос­традалия; другият край виси пред тялото. Вземете третия край зад лакътя на наранената ръка. (фиг. 1).

2. Завържете двата края отстрани на врата, но не на гръбначния стълб. Закопчайте върха на три­ъгълника с безопасна иг­ла отпред или го завърже­те на единичен възел. Проверете дали пръстите са извън кърпата, така че да можете да проверявате циркулацията. Нагласете превръзката така, че пръстите да са с около 10 см над нивото на лакътя, (фиг. 2).

Триъгълна кърпа за превързване на главата и челото

1. Сложете стерилна превръзка на ра­ната преди бинтоването. Сгънете края на триъгълна кърпа с 5 см. Сложете кърпата с подгъва навън, така че средата й да е вър­ху челото на пострадалия, близо до веж­дите, върхът й да сочи към тила. (фиг. 1).

2. Опънете краищата покрай глава­та и ги кръстосайте отзад. (Ако раната е в задната част на главата, кръстосайте ги под нея.) Изтеглете краищата отпред и ги вържете в средата на челото, (фиг. 2).

3. Подпъхнете края на кърпата под превръзката, (фиг. 3).

Хванете края на руло бинт и притис­нете превръзката върху раната, (фиг. 1). Омотайте няколко пъти главата, така че здраво да закрепите превръзката върху раната.(фиг. 2).

Срежете бинта и залепете с пластир.

Сложете средата на дълга, широка превръзка върху стерилната превръзка, покриваща раната. Хванете краищата и ги кръстосайте от обратната страна на гла­вата.

1. Завържете краищата в изходната по­зиция и ги закрепете с пластир.

Сложете средата на дълъг, широк бинт, шал или парче плат, върху раната или компреса, покриващ бузата или ухо­то. Слепете единия край отгоре на глава­та, а другия под брадата.

Кръстосайте краищата от противо­положната страна, като върнете по-късия край напред към челото, а по-дългия - на­зад към тила.

Завържете ги върху мястото на ра­ната или компреса.

Никога не използвайте този метод при счупена челюст, при кървене в устата или ако има вероятност от повръщане.

1. Сгънете ставата под прав ъгъл, ако това не причинява болка. Сложете сре­дата на марлен бинт, шал или парче плат върху превръзката на ставата.

2. Омотайте краищата в противопо­ложни страни, единият край нагоре, дру­гият надолу, като ги прекръстосате на сгъвката.

3. Продължете, като накрая ги завър­жете отстрани.

4. Затегнете бинта с пластир, безо­пасни игли или щипка, или го завържете. Проверете дали стерилната превръзка стои на мястото си.

СПЕЦИАЛНИ ТЕХНИКИ ЗА ПРЕВЪРЗВАНЕ

Кръгово превързване на части от тя­лото с еднаква ширина

Кръговото пре­вързване е най-лесно. Ограничете употреба­та му до превързване на пръстите и главата. Просто омотайте раната с бинта, така че всеки следващ слой да е върху предишния.

Отворено и затворено спирално бинтоване на ръката или крака

1. Бинтоване във вид на котва. Про­дължавате да омотавате наранената об­ласт посредством спирални намотки, та­ка че да не се застъпват. Довършете като завържете.

2. Тази превръзка може да е полез­на като временна, за гипсиране или за зак­репване на превръзка при голямо изгаря­не. Може да се затвори спиралата, като намотаването продължава, докато се зат­ворят процепите,

Осмоъгълно бинтоване на ръката и китката

1. Закрепете прев­ръзката с една или две на­мотки около дланта. След това прекарайте диагонал­но от предната страна на китката и около нея. Повтаряйте, дока­то е необходимо. Закрепе­те с пластир или завърже­те от другата страна, или подпъхнете под палеца.

Превръзка на пръст

Няколко намотки по протежението на пръста, които се закрепят от кръгови и спираловидни намотки. Закрепете над раната, с гореописаните ме­тоди.

За допълнителна сигурност, вземе­те края на бинта, прекарайте го диаго­нално през гората страна на ръката, про­дължете до пръста и го преметнете. Повторете няколко пъти. Закрепете над ръката.

Осмоъгълно бинтоване на глезен

1. Захванете бинта на вътрешния свод на крака; омотайте два-три пъти око­ло стъпалото.

2. Прекарайте бинта диагонално на­горе в предната част на крака и около гле­зена, после диагонално надолу през стъпалото и под свода. Повторете няколко пъ­ти, като отмествате вся­ка намотка с по някол­ко сантиметра. Завъртете около глезе­на. Закрепете над рана­та.

ВЪНШНО КЪРВЕНЕ

Симптоми: Обилно кръвотечение от наранения кръвоносен съд, ускорен пулс, замаяност, студ, лепка­ва кожа, жажда, неспокойст­вие и загуба на съзнание.

Лечение:

1. Действайте бързо. Сложете пост­радалия да легне. Повдигнете наранения крайник над нивото на сърцето, освен ако не предполагате счупване (фрактура).

2. Контролирайте кървенето, като директно притиснете раната.

3. Ако контролирате кървенето чрез директно притискане на раната, превър­жете я здраво с чисти парчета плат или бинт, за да я предпазите от замърсяване и инфекция. Проверете пулса, да не би да е много стегната превръзката.

4. Ако директното притискане не е ефективно, кървенето обикновено се спи­ра като се натисне силно с пръст върху най-близката артерия, снабдяваща място­то с кръв. Първо открийте пулсиране в ар­терията, снабдяваща с кръв засегнатото място, където минава върху кост, в бли­зост до кожата и след това следвайте инс­трукциите, за да направите компрес.

За главата - натисне­те палеца към костта пред ухото. Поради повишената циркулация, може да се нало­жи да натиснете и от двете страни.

За лицето - притиснете с пръсти в хлътналата част на челюстта. Може да се наложи да се притисне и от двете страни.

За шията - сложете палец на врата върху преш­лените, плъзнете трите си пръста отстрани на диха­телния път там, където се намира раната, открийте пулсираща артерия. След това притиснете. (Не натискайте и двете страни еднов­ременно)

За гърдите и гор­ната част на ръката -притиснете с палец на­долу върху хлътналата част зад ключицата.

За горната част на ръката - сложете плоската страна на пръста си в хлътнатината между муску­лите на вътрешната страна на ръката. С палец от вън­шната страна на ръката, притиснете към костта на средата между рамото и лакътя.

За долната част на ръката - сложе­те палец от вътрешната страна на китка­та, притиснете към кост­та.

За крака - в област­та на слабините, там, къ­дето се срещат тялото и

трупа, натиснете от вътрешната страна на бедрото, към костта с длан или юмрук.

5. Ако кървенето не спре след съответното при­тискане, следете за

признаци на шок. Турникет сложете само в краен случай.

Как да направим турникет

Завържете 5 см плат малко над ра­ната или ставата.

Омотайте го два пъти здраво. Завърже­те с обикновен възел. Сложете здрава пръч­ка върху възела и я за­вържете. Въртете пръчката докато кръвта спре да тече. Не затягайте много силно.

Със свободните краища завържете пръчката, за да не се отвърти.

Не разхлабвайте турникета, освен по указание на лекар. Запишете времето, ко­гато слагате турникета и когато кръвта спира. Съобщете ги на медицинския пер­сонал. На челото на пострадалия отбеле­жете буквата Т - турникет, както и място­то и времето на слагане на турникета, ако няма кой да придружи пострадалия до бол­ничното заведение.

6. Покрийте пострадалия с одеяло

7. Незабавно намерете лекарска по­мощ.

Ако самият вие кървите, повикайте професионална помощ. Легнете, така че тежестта на тялото да не пада върху мяс­тото на кървене.

Кървене от носа

Лечение:

1. Разхлабете дрехата около врата. Сложете пострадалия да седне и да наведе глава назад с рамене повдигнати нагоре.

2. Накарайте пострадалия да диша през устата.

3. Ако кървенето е от предния край на носа:

а. Хванете носа с палец и показалец и го притискайте около 5 мин.

б. Сложете студени, влажни кърпи върху носа и лицето.

в. Ако кървенето продължава, сло­жете малко стерилно тампонче в едната или двете ноздри (не използвайте памук или нещо със свободни влакънца). Вни­мавайте тампона да стърчи от ноздрата. Стиснете носа. Ако кървенето продължа­ва, потърсете медицинска помощ.

4. Ако кървенето е от задната част на носа, спешно потърсете медицинска по­мощ.

ВЪТРЕШНО КЪРВЕНЕ

Симптоми: Бледа, хладна, лепкава кожа, особено на ръцете и краката; раз­ширени зеници; слаб, ускорен, неравноме­рен пулс; оток на крайника; посиняване или почерняване на мястото около трав­мата.

Внимание: Първата помощ не може да спре вътрешното кървене.

Лечение:

1. Не давайте на пострадалия нищо през устата, ако предполагате кървене в стомаха.

2. Лекувайте за шок.

3. Незабавно откарайте пострадалия в болница. Транспортирайте в хоризонтал­но положение. В случай на гръдна рана, придвижете пострадалия в седнало или полуседнало положение.

СЧУПЕНА КОСТ

Симптоми: Пострадалият е чул или усетил как костта му се чупи, при допир, мястото е меко и има болка в една точка, подуване около предполагаемото място на счупването, крайникът може да е в неес­тествено положение, болка при движение, ненормално движение, невъзможност за функциониране, усещане за стържене, промяна на цвета на засегнатото място.

Лечение:

1. Дръжте пострадалия в покой и затоплен, лекувайте за шок, ако има нужда. Не местете пострадалия, докато не сложите шина, освен ако има опас­ност за живота.

2. Ако предполагате счупване и ня­ма разкъсване на тъканта (затворена фрактура), шинирайте крайника без пос­традалия да се мърда. Обездвижете стави­те над и под предполагаемото място на счупването.

3. Ако костта е пробола кожата (от­ворена или сложна фрактура), натиснете на съответното място за да преустановите кървенето. Не се опитвайте да изправите крайника, да го поставите в нормално по­ложение. Не пипайте и не почиствайте ра­ната. Поставете стерилната превръзка или чиста кърпа върху раната, завържете здра­во с бинт или парчета плат.

4. Ако трябва да се премести пострадалия, сложете шина за да предотвратите допълнител­ни увреждания. Използ­вайте всичко, което би предпазило счупените кости от разместване (клечки, дъски, ламарина). Сложете върху шината памук или пар­че плат и завържете. Ако пострадалия се оплаква от изтръпване, разхлабете малко. 5. Незабавно повикайте медицин­ска помощ.

Счупване или нараняване на гръб­начния стълб

Симптоми: Невъзможност за движе­ние на краката, стъпалата или пръстите, изтръпване в крайниците, болка в гърба или врата.

Лечение: Виж счупване на врата.

Счупване на врата

Симптоми: Невъзможност за движе­ние на пръстите; изтръпване или вдървяване в областта на раменете; невъзмож­ност за движение на крайниците. При теж­ка травма на врата или главата винаги трябва да се мисли за възможността от фрактура на врата.

Лечение:

1. Не позволя­вайте на пострадалия да мърда главата си.. Сложете одеала нагъ­нати на руло около главата, врата и раме­нете, за да обездвижите. Отстрани можете да подпрете с камъ­ни и тухли, за да не мърдат. Разхлабете дре­хите около врата и кръста.

2. Дръжте пострадалия на топло и в покой.

3. Ако има затруднения с дишането, освободете дихателните пътища с мини­мално движение на главата. Незабавно на­мерете лекарска помощ. Започнете изкус­твено дишане.

Счупване на черепа

Симптоми: пострадалият е в състо­яние на безсъзнание или със замъглено съзнание, сънливост, гадене, повръщане, главоболие и шок.

Внимание: Всяка травма на главата изисква внимателно наблюдение най-мал­ко в продължение на 24 часа за установя­ване на възможно мозъчно увреждане. За­дължително се търси лекарска помощ.

Лечение:

1. Пострадалият се поставя в легна­ло положение, като движенията на глава­та се ограничават до минимум.

2. Ако пострадалият повръща или кърви от устата, главата се обръща на една страна.

3. Пострадалият трябва да се дър­жи в топло и проветриво помещение, разхлабете стегнатите дрехи.

4. Контролирайте кървенето, като внимателно притискате с пръст.

5. При необходимост, започнете из­куствено дишане. Лекувайте за шок.

6. Потърсете незабавно лекарска помощ.

Натъртване (контузия)

(Затворена рана, при която вътреш­ното кървене се разпространява в меките тъкани)

Симптоми: подутина, болка, про­мяна на цвета в района на нараняването.

Лечение:

1. Сложете много студен влажен компрес върху наранената повърхност.

2. Ако болката не престане, потър­сете лекарска помощ.

ИЗКЪЛЧВАНЕ НА СТАВИ

(Изместване на кост от става) Симптоми: болка, загуба на контрол,

неподвижност на засегнатата става, оток, посиняване.

Лечение:

1. Лечение както при фрактура.

2. Не се опитвайте да наместите ста­вата.

3. Сложете лед на засегнатото мяс­то.

4. Не премествайте пострадалия с луксация на хълбока, докато не бъде на­местена (виж начин на транспортиране).

5. Потърсете веднага медицинска по­мощ.

НАРАНЯВАНЕ НА ГЛАВАТА

Сътресение, нараняване на меката структура особено на мозъка, вследст­вие падане, силен удар по главата.

Симптоми: Кратки периоди на без­съзнание или полусъзнание, когато пос­традалият губи пълна представа за дейст­вителността.

Внимание: Всяко нараняване на гла­вата изисква поне 24-часово наблюдение за евентуални мозъчни наранявания. (Сим­птомите включват: гадене, повръщане, силно главоболие, загуба на съзнание, шок). Ако има причина за съмнение за мо­зъчно нараняване е необходима рентгено­ва снимка.

Лечение: незабавна консултация с лекар.

Черепно нараняване, нараняване на кожата на главата.

Симптоми: обилно кървене.

Внимание: Тежки рани може да бъ­дат скрити от косата.

Лечение:

1. Не почиствайте дълбока рана.

2. Контролирайте кървенето, изпра­вяйки главата на пострадалия.

3. Използвайте стерилна марля вър­ху раната (без да натискате много силно).

4. Потърсете медицинска помощ.

Чуждо тяло в окото Лечение:

1. Ако окото е порязано, поставете стерилна марля, без да отстранявате засед­нали предмети. Потърсете лекарска по­мощ.

2. Ако предмета е попаднал под гор­ния клепач, хванете миглите на горния кле­пач и го раздвижете нагоре и надолу, та­ка че предметът да се залепи за него. Ако тази техника не успее, нека пострадалият да погледне надолу, после обърнете гор­ния клепач, внимателно с навлажнена стерилна марля махнете предмета. Ако предметът е под долния клепач, дръпнете надолу клепача и внима­телно с навлажнена марля отстранете предмета.

Чуждо тяло в ухото

Лечение:

1. Не използвайте пръсти или други инструменти за изваждане на чуждото тя­ло от ухото, може да нараните тъпанчето.

2. Налейте мазнина в ухото - обър­нете главата, така че олиото и предмета да излязат.

3. Ако предмета не излезе потърсе­те медицинска помощ.

Чуждо тяло в носа

Внимание:

Не се опитвайте с друг предмет да го извадите, защото може да ги вкарате още по-навътре.

Лечение:

1. Не позволявайте на пострадалия да се издухва силно,

2. Потърсете компетентна медицин­ска помощ.

НАРАНЯВАНЕ НА ГЪРДИТЕ

Симптоми: обилно кървене, зачер­вяване на тъканите, затруднено дишане.

Внимание: Не използвайте стегната превръзка, за да може болният да диша.

Лечение:

1. А. Ако предметът е закрепен, от-режете го на безопасно разстояние от ко­жата. Обездвижете предмета с дебели превръзки и закрепете с пластир.

Б. Ако предметът е проникнал в пострадалия, не го вадете. Обездвижете с дебели превръзки от стерилна марля, закрепете с пластир (не много стегнато).

2. Ако предметът проникне в гръд­ния кош и пострадалият се оплаче от нап­режение в тази област, бързо разхлабете превръзката.

3. Ако има затруднения в дишане­то, започнете изкуствено дишане.

4. Третирайте за шок.

5. Незабавно потърсете медицинс­ка помощ.

Пробождане

Симптоми: оток, болка, ограничено вътрешно кървене, възможно обилно вън­шно кървене.

Лечение:

1. Измийте ръцете си, почистете ра­ната с мек сапун и вода.

2. Внимателно покрийте раната със стерилна марля.

3. Сложете студен компрес на засег­натата област.

4. Повикайте медицинска помощ за допълнителна обработка на раната и евен­туално за противотетанусна инжекция.

КОРЕМНИ НАРАНЯВАНИЯ

(Разкъсване на коремната стена)

Симптоми: обилно кървене.

Внимание: Задължително потърсе­те лекарска помощ.

Лечение:

1. Не се опитвайте да поставите из­лезлите навън органи отново в коремна­та кухина.

2. Ако не може да се осигури спеш­на медицинска помощ, покрийте орга­ните с чиста, навлажнена кърпа, бинтовай­те леко.

3. Не давайте на пострадалия нищо през устата.

УХАПВАНИЯ

Всяка рана от животно или човек мо­же да доведе до сериозни усложнения. Особено внимание следва да се отделя на заболяването бяс. Всяко ухапване носи го­ляма опасност от инфекции.

Животно и човек

Симптоми: кожа, която е прободена, разкъсана или липсва участък от нея, разкъсани тъкани.

Лечение:

1. Контрол на кървене.

2. Незабавно изплакнете раната със студена вода, за да отстраните слюнката.

3. Почистете внимателно с мек са­пун и студена вода в продължение на 5 мин. изплакнете със студена, течаща вода.

4. Покрийте със стерилна превръз­ка или чиста кърпа.

5. Кажете на пострадалия да не мър­да, докато не дойде лекар.

6. Консултирайте лекар за по-под­робна инструкция, против бяс и тетанус.

7. Ако пострадалият е ухапан от жи­вотно, то трябва да се хване и да се прове­ри за бяс.

Комар, мравка

Симптоми: зачервяване и подуване на засегнатото място, сърбеж и/или паре­ща болка.

Лечение:

1. Измийте внимателно със сапун и студена вода.

2. Сложете паста, приготвена от сода бикарбонат и вода.

3. При оток, покрийте мястото с мно­го студена, влажна кърпа.

Змия

Симптоми:

а. Леки до средни: лек оток или про­мяна на цвета, лека болка и изтръпване на мястото на ухапването, ускорен пулс, сла­бост, замъглено зрение, гадене, повръща­не, недостиг на въздух.

б. Тежки: бързо развитие на отока, силно изтръпване, силна болка на място­то на ухапването, малки зеници, провлачен говор, шок, конвулсии, парализиране, загуба на съзнание, спиране на дишането и на пулса.

Внимание: Пострадалият трябва не­забавно да се отведе в болница, дори и са­мо да се предполага ухапване от змия. Не давайте алкохол, успокоителни, аспирин или медикаменти, съдържащи аспирин за облекчаване на болката. Не слагайте сту­ден компрес, лед под каквато и да е фор­ма.

Лечение:

1. Незабавно намерете лекарска по­мощ.

2. Сложете пострадалия да легне и да не мърда. Нагласете тялото му, така че ухапаното да е под нивото на сърцето.

3. Следете дихателната дейност. При нужда започнете обдишване и третиране за шок.

4. При леки и средни симптоми, пристегнете (но не с турникет) между мяс­тото на ухапаното и сърцето. Проверете за пулс, да не би да е твърде стегната прев­ръзката. Нагласете превръзката, така че течността да се стича от раната.

5. При тежки симптоми и отсъствие на лекарска помощ:

- Стерилизирайте нож или бръснач върху пламък. Направете вертикален раз­рез в кожата, дълъг около 1 см над всяка

дупчица. Не режете на кръст и надълбоко. - Изстискайте прорезите със смука­телна помпичка в продължение на 30 мин. Ако не разполагате с такава изсмуквайте с уста и изплакнете отровата, като вни­мавате да не преглътнете(въпреки че змийската отрова не е отровна при поглъ­щане); изплакнете устата си.

6. Измийте внимателно раната със сапун и студена вода, попийте и сложете стерилна превръзка или чиста кърпа за кратко време.

7. Ако змията е убита, вземете я за идентификация.

Паяк

Черна вдовица - лъс­кав черен паяк с дълги кра­ка, с размер около 1.5 см, от долната страна има червен белег с форма на пясъчен часовник.

Симптоми: силна болка, гадене, мус­кулни спазми, треска, обилно потене и зат­руднения в дишането. По тялото може да се усети изтръпване или пареща болка.

Кафяв отшелник - ка­фяв паяк, 1.5 - 2 см с дълги крака и тъмно кафяв белег с форма на цигулка на гърба.

Симптоми: силна бол­ка, последвана от втрисания, температу­ра, болки в ставите, гадене и повръщане.

Тарантула - голям кос­мат паяк, който се среща в Южна Африка.

Симптоми: голяма рана и остра болка на мястото на ухапването с различни реакции на тялото.

Лечение:

1. Поставете пострадалия в покой и на топло.

2. Ухапаното да е под нивото на сърцето.

3. Следете внимателно за затрудне­ния в дишането. При нужда започнете из­куствено дишане.

4. Поставете стегната превръзка (не турникет) 3-10 см над раната. Проверете дали не е много стегната. Проверете пул­са, ако не се усеща, разхлабете.

5. Сложете много студена, влажна кърпа на засегнатото място.

6. Възможно най-бързо намерете ле­карска помощ.

Кърлеж - малко, кожесто черно или тъмно ка­фяво насекомо.

Симптоми: Закачва се за кожата на главата и тяло­то, често се вижда като черна точка.

Внимание: Ако няколко дни след на­мирането на кърлежа, усетите главоболие или втрисания, консултирайте се с лекар.

Лечение:

1. Не дърпайте, не късайте и не мач­кайте кърлежа.

2. Сложете терпентин, вазелин, ал­кохол или мазна течност на кърлежа.

Не дърпайте, не късайте и не мач­кайте кърлежа.

3. Ако до 30 мин. кърлежа не се е махнал, внимателно извадете всички час­ти с пинсета, като въртите в посока об­ратна на часовниковата стрелка. Не хва­щайте с пръсти.

4. Добре натъркайте мястото със са­пун и вода в продължение на 5 мин.

5. Прегледайте цялото тяло за други кърлежи.

Скорпион

Симптоми: Много силна болка на мястото

на ужилването, оток, повръщане, стомаш­ни спазми, завалена реч, кома. Лечение: както при паяк.

ТОПЛИННИ ИЗГАРЯНИЯ

Причиняват се от горещи течности, предмети, гореща пара и др.

Симптоми:

а. Първа степен;

засегнати са горните слоеве на кожата, харак­теризира се със зачервя­ване, промяна на цвета, леко подуване и болка.

б. Втора степен: дълбоко изгаряне със зачервяване и повърх­ност на петна, меху­ри,значителна болка и оток, повърхността на кожата изглежда влажна

в. Трета степен -

дълбоко тъканно увреж­дане, изглежда бяло или овъглено, пълна загуба, на всички слоеве на кожа­та, отсъствие на болка. (фиг. 3)

Внимание: Не почиствайте и не пу­кайте мехурите. Не махайте дрехите, кои­то са залепнали на изгореното. Не слагай­те мазнина или медицинско мазило на теж­ки изгаряния. Не използувайте памук или друг материал с влакна при покриване на раната.

Лечение:

- За първа степен:

А. Сложете хладно, влажно парче плат или потопете във вода. Не използу­вайте лед.

Б. Леко попийте, сложете суха, не залепваща превръзка или чиста кърпа, ако има нужда.

В. Обикновено не се налага лечение, но при наличие на по-тежко изразени сим­птоми, консултирайте се с лекар. Внима­вайте за признаци на шок.

- За втора степен:

като при първа степен. Ако са засег­нати ръцете или краката, дръжте ги над нивото на сърцето. Може да се наложи ле­чение в зависимост от мястото и степента на изгарянето. Изгарянето втора степен може да се окаже дълбоко и потенциално сериозно. Следете за признаци на шок и инфекции.

- За трета степен:

1. При необходимост третирайте за шок

2. Не пипайте и не кашляйте върху изгорената повърхност. Пострадали с из­гаряния по лицето трябва да стоят седна-ли и да се следи за затруднения в дишане­то. Проверете дали дихателните пътища са свободни

3. Ако са засегнати ръцете или кра­ката, те трябва да бъдат над нивото на сър­цето.

4. Сложете охладителен компрес са­мо на лицето, ръцете или стъпалата.

5. Покрийте изгореното с не залепваща превръзка или чиста кърпа.

6. Отведете пострадалия възможно най-бързо в болница.

ХИМИЧЕСКИ ИЗГАРЯНИЯ

Сериозни изгаряния, причинени от груби химикали или корозивни отрови, попаднали върху кожата или окото.

Симптоми: както при топлинните изгаряния, според степента и мястото.

Внимание: Ако на очите има контак­тни лещи, преместете ги в бялата част на очите.

Лечение:

1. Махнете замърсените дре­хи от поразената зона.

2. Промий­те изгореното място със студе­на вода в продъл­жение на 5 мин.

3. Трети­райте като изга­ряне.

4. Ако око­то е изгорено от химикал, киселина, газ или спрей:

А. Незабавно полейте лицето, кле­пачите и очите със студена, течаща вода, в продължение поне на 15 мин., като пос­тавите лицето така, че да не попада вода в другото око. Повдигнете клепача така, че да промиете и от вътрешната страна на окото.

Б. Покрийте и двете очи със сухи стерилни марли, забинтовайте. Консулти­райте се с лекар незабавно.

5. Ако окото е било изгорено от ос­нови, като например препарати за почис­тване:

A. Незабавно изплакнете лицето, клепачите и окото със студена, течаща во­да в продължение поне на 15 мин., като внимавате водата да не попадне в другото око. Повдигнете клепача, за да изплакне­те и отвътре.

Б. Внимателно извадете някои чужди частици с края на кърпа.

B. Покрийте и двете очи със суха стерилна кърпа; бинтовайте.

Г. Незабавно консултирайте с ле­кар.

Изгаряния с електрически ток

Симптоми: Малки, обезцветени час­ти на мястото на токовия удар.

Внимание: Може да има значително увреждане на тъканите в дълбочина.

Лечение:

1. Не пипайте пострадалия, ако все още е в кон­такт с електрическата мрежа. Първо трябва да го отделите от електричес­кия източник. Използвайте суха, неметална пръчка за целта. Ръцете ви трябва да са чисти. Ако е възможно изключете електрическото зах­ранване.

2. Проверете дали няма затруднения в дишането и при нужда започнете изкуст­вено дишане.

3. Незабавно повикайте медицинска помощ.

Слънчеви изгаряния

Симптоми: Зачервяване или промя­на на цвета на кожата при първа степен, леко подуване, мехури, болка, слабост, за­маяност, гадене при втора-трета степен.

Лечение:

1. Като при първа и втора степен из­гаряне.

2. При нужда третирайте за шок.

3. Охладете пострадалия възможно най-бързо с влажни кърпи или го пото­пете в хладка вода.

4. Дайте на пострадалия да пие теч­ности.

5. При тежки случаи намерете ме­дицинска помощ.

ИЗМРЪЗВАНЕ

Симптоми: поява на кристалчета върху кожата, бледа, побеляла или със сив оттенък кожа, чувство за пробождане, силен студ. Пострадалият може да чувства болка и да се появят мехури.

Внимание: Не пукайте мехурите, не търкайте, не затопляйте премръзналата кожа.

Лечение:

1. Затоплете премръзналата кожа, колкото е възможно по-бързо, като я пок­риете с одеало или потопите в топла, не гореща вода.

2. Прекратете със затоплящите тех­ники веднага, след като измръзналата по­върхност се зачерви. Пострадалият мо­же да има нужда от обезболяване при сил­на болка.

3. Манипулации могат да се извърш­ват върху поразената повърхност, след като тя се затопли.

4. Ако са засегнати пръстите на ръ­цете или краката, увийте ги поотделно с чист плат.

5. Потърсете компетентна медицин­ска помощ.

ТРАНСПОРТИРАНЕ НА РАНЕН

Ако травмата включва нараняване на врата и гърба - не премествайте пост­радалия, ако не е наложително. Потърсе­те медицинска помощ.

1. Ако пострадалият трябва да бъде преместен, поставете го по гръб. Ако е възможно, пъхнете под него одеало;

A. Внимателно обърнете пострада­лия към вас, подпъхнете под него одеало, навито до средата.

Б. Обърнете го върху одеалото, раз-мотайте и го поста­вете по гръб.

B. Влачете го с главата напред, като държите гър­ба по възможност изправен.

2. Ако пострадалият трябва да се пренесе:

А. Крепете всяка част от тялото. Не­ка има човек и при главата за допълнител­на опора.

Използвайте дъска, маса, или дру­га плоскост, за да държите тялото максимално изправено.

Б. Можете да импровизирате носилка, като из­ползвате пръти и одеало, (фиг.4)

ГЪРЧОВЕ

(неконтролирани спазми на тялото)

Симптоми: мускулите се сковават и следват спазми, очите се обръщат нагоре, лицето и устните посиняват, пострадалият може да спре да диша, прехапва си езика, излиза пяна от устата.

Лечение:

1. Не се опитвайте да спрете дейст­вията на пострадалия.

2. Предпазвайте го от нараняване от околни предмети.

3. Разхлабете дрехите му.

4. Когато пристъпът свърши, осведомете се първо за състоянието на диша­нето му.

Ако конвулсиите се повторят и при­чината е неизвестна, потърсете професи­онална медицинска помощ.

ДАВЕНЕ

В ЗАМРЪЗНАЛ ВОДОЕМ

Симптоми: пострадалият се бори с во­дата, крещи за помощ, от устата и носа му водата изтича, поглъщането й може да при­чини задавяне и затруднения в дишането.

Лечение:

1. Не стъпвайте на леда. Помогнете на пострадалия, като му подадете ръка или пръчка, стълба, клон, при необходимост образувайте човешка верига.

2. Плъзгайте пострадалия внимател­но по леда, не го носете.

3. Затоплете пострадалия възможно най-бързо, като свалите мокрите дрехи и го увиете в одеала.

4. При нужда започнете изкуствено дишане.

5. Лекувайте за шок, ако е нужно.

6. Ако пострадалият е в съзнание, да­вайте му да пие топли, сладки напитки.

7. Продължете като при измръзва­не.

8. Консултирайте се с лекар.

ДАВЕНЕ ВЪВ ВОДА

Симптоми: пострадалият се бори с водата, крещи за помощ, от устата и носа му водата изтича, поглъщането й може да причини задавяне и затруднения в диша­нето.

Внимание: Препоръчва се на спаси­теля да бъде придружен от друг спасител.

Лечение:

1. Опитайте се да стигнете до пос­традалия от суша с помощта на ръце, кра­ка, дрехи, въже. Винаги се дръжте за не­що стабилно с другата ръка.

2. Ако не можете да стигнете до постра­далия, преплувайте до него, вземете със себе си някакъв предмет, за който да се хване. Ако пострадалият се бори не му позволявайте да ви сграбчи.

3. Ако е необходимо, започнете из­куствено дишане още във водата. Обър­нете главата му настрани, за да изтича водата. Започнете дишане уста в уста или уста в нос.

4. Закарайте го в болница, колкото е възможно по-бързо.

СЪРДЕЧНА АТАКА

(Прекъсване на кръвообращението в една част на сърдечния мускул)

Симптоми: Недостиг на въздух, па­реща болка по средата на гръдния кош, която се разпростира към ръцете, врата и горната част на стомаха, потене, загуба на съзнание.

Лечение:

1. Потърсете веднага компетентна медицинска помощ.

2. Пациентът да остане в най-удоб­ното за него положение, разхлабете дрехите му, осигурете му покой.

3. Ако възникнат затруднения в ди­шането, веднага започнете да прилагате техниките за възстановяване на дишането.

4. Лечението да се извършва от ле­кар.

МОЗЪЧЕН УДАР

Симптоми: главоболие, замаяност, объркване, затруднения в дишането, загу­ба на речта, безсъзнание, парализа, зачер­вено лице.

Лечение:

1. Не изпадайте в паника. Потърсе­те лекар.

2. Проверете проходимостта на ди­хателните пътища. При нужда започнете изкуствено дишане.

3. Сложете удобно пострадалия в полулегнало положение.

4. Разхлабете дрехите му, сложете студен компрес на челото и лицето му.

5. Ако пострадалият повръща, обър­нете главата му настрани.

6. Лекувайте за шок.

7. Ако пострадалият има конвулсии, пазете го от допълнително нараняване.

ОТРАВЯНЕ

Телесна повреда или евентуална смърт, причинена от вещества, попадна­ли в тялото чрез вдишване, проникване през кожата или по инжекционен път, та­ка също и при случайно или съзнателно погълнати отрови.

Симптомите варират в значителна степен. Постарайте се да разберете от пострадалия или от наблюдатели причи­нителя на отравянето. Потърсете опаков­ката, която съдържа отровното вещест­во. Симптомите могат да включват изга­ряния на устните или около устата, вне­запна болка, миризма или дъх на хими­чески вещества.

Лечение:

1. Ако подозирате отравяне, накарай­те пострадалия да приеме вода или мляко за незабавно разреждане на отровата. Ако пострадалият е в безсъзнание, може да има гърчове или повръщане; не го насилвайте с течности. В същото време веднага изви­кайте спешна медицинска помощ. Опише­те отровното вещество и състоянието на пострадалия,

2. Не давайте друга първа помощ, ако пострадалият е в безсъзнание или има гър­чове. Потърсете компетентна медицин­ска помощ. Приложете техниките за въз­становяване на дишането, ако е необходи­мо. Разхлабете дрехите му. Ако пострада­лият има гърчове, предпазвайте го от на­раняване.

3. Приложете антидот предписан от токсиколог.

4. Ако не можете да осигурите меди­цинска помощ:

- не предизвиквайте повръщане, ако естеството на отровата е неизвестно вещество или петролен продукт;

- предизвикайте повръщане, ако ес­теството на отровата е известно (ако не е петролен продукт).

Отравяне с газове, съдържащи въг­лероден окис

Симптоми: ярко зачервени устни и кожа, лека сънливост,слабост, главоболие чувство за недостиг на въздух.

Внимание: Пострадалият може да загуби съзнание без никакви други симп­томи.

Лечение:

1. Преместете пострадалия на чист въздух, разхлабете дрехите му.

2. Приложете, ако е необходимо тех­никите за изкуствено дишане.

3. Потърсете медицинска помощ.

Отравяния с бойни отровни вещества

При данни за употреба на бойни от­ровни вещества и/или установяване на съм­нителен облак/мъгла след прелитане на самолет и/или подаден сигнал за употреба на химическо оръжие се използват инди­видуалните средства за защита - противо­газ, чорапи и наметало. Веднага след по­падане на бойни отрови върху откритите части на тялото се извършва тяхното отс­траняване по механичен и химичен начин с чиста вода от манерката, носни кърпи и други подръчни материали. Зимно време може да се използва и незаразен сняг. Но­сът и устата се изплакват няколко пъти с вода.

Внимание: При оказване на първа помощ на поразен с бойни отрови задъл­жително се използват индивидуалните средства на поразения. Обекти и предме­ти, върху които е попаднала отровата също могат да предизвикат сериозни пора­жения.

Отравяне с нервнопаралитични бойни отрови

Симптоми: чувство на задух, нару­шено зрение, слабост, главоболие, поте­не, потрепване на мускулите, объркване, диария, гърчове, кома.

Лечение:

1. При данни за възможна употреба на нервнопаралитични бойни отрови се приема профилактичния антидот/от ИА/.

2. Поставете индивидуалните средс­тва за защита на поразения.

3. При наличие на симптоми за по­ражение с нервнопаралитични бойни от­рови поставете антидот от автоинжектора.

4. Изведете пострадалия от огнище­то на поражение.

5. Осигурете незабавно медицинска помощ.

Отравяне с кожнообривни бойни отрови

Симптоми: дразнене и парене в очи­те, а така също и парене на местата с по-нежна кожа, дразнене на носа, гърлото и горните дихателни пътища, общи прояви на слабост, главоболие, объркване. Те­жестта на проявите зависи от количество­то на отровата, при по-високи дози се по­явяват мехури и рани.

Лечение: Потърсете медицинска по­мощ. Лечението е симптоматично.

Отравяния от храни, включително стафилококови инфекции, ботулизъм и салмонела

Симптоми: възникват от няколко ча­са до един-два дни след ядене и включват: болка в стомаха, гадене, повръщане, спаз­ми, диария, отпадналост, подути клепа­чи, замъглен поглед, затруднен говор и ди­шане.

Лечение: Потърсете веднага профе­сионална медицинска помощ.

Отравяне от гъби

Симптоми: премрежване на погледа, замаяно състояние, болки в стомаха, га­дене, повръщане, диария.

Лечение:

1. Предизвикайте повръщане, след 20 мин. процедурата се повтаря.

2. Потърсете медицинска помощ.

Контакт с растения

Реакция на кожата в резултат от кон­такт с отровни растения може да се появи в продължение на 48 часа след контакта.

Симптоми: Изразяват се в зачервяване, мехури, отичане, изгаряне, сърбеж и висока температура.

Лечение:

1. Внимателно отстранете заразени­те дрехи.

2. Промийте внимателно контактни­те части със сапун и вода.

3. Промийте със спирт или дезинфек­ционен разтвор.

4. При проява на тежки реакции, консултирайте се с лекар.

СОРТИРОВКА

Сортировката е процес на оценка състоянието на пострадалите и разпреде­лението им на групи в зависимост от те­жестта на поразяване и спешността от оказване на медицинска помощ. При нея се спазва определена последователност от действие с цел установяване на всички по­ражения.

Когато преглеждате пострадал по-търсете по най-бърз начин квалифицира­но медицинско лице, без да спирате оказ­ването на първа помощ. Ако условията позволяват, изпратете друг за помощ.

Оценката на състоянието на постра­далия при провеждане на сортировка се из­вършва в следната последователност:

1. Оценка на реакциите.

2. Оценка на дишането.

3. Откриване на кървене.

4. Оценка на шок.

5. Откриване на фрактури.

6. Откриване на изгаряния.

7. Откриване на травми на главата. На база на оценката на състоянието

пострадалите следва да бъдат разпределе­ни на групи в зависимост от необходимост­та от спешно лечение.

Внимание: Задушаването и кръвозагубата са непосредствена заплаха за жи­вота на пострадалия! Тези състояния са из­вънредно спешни и се нуждаят от незабав­на евакуация.

Групи пострадали

При оказване на първа помощ пост­радалите се разпределят на следните гру­пи:

1. Леки - такива, които не се нужда­ят от лекарска помощ.

2. Тежки - след оказване на първа помощ задължително се евакуират за оказ­ване на лекарска помощ. Според тежест­та на поразяването те са: а) спешни - при тях има засягане на жизнено важни функ­ции и органи, което заплашва живота им. Тези пострадали се евакуират незабавно, б) неотложни - при тях рискът от забавя­не на лечението не води до застрашаване на живота им, евакуират се втори поред.

3. Пострадали, на които медицинска­та помощ може да се окаже в рамките на часове (отложена медицинска помощ), евакуират се трети поред.

При сортировката трябва да се от­делят от общата група пострадали, които представляват опасност за останалите (инфекциозно болни и поразени с бойни от­ровни вещества, на които не е извършена санитарна обработка).

Психология на безопасността на труда

Профилактиката на трудовия травматизъм   е основана на принципите за изучаване на причинно- следствените отношения ,между пораждащите го фактори,които се допълват с изследване на целия комплекс от условия за жизнената дейност и труд на работниците при условия на отчитане на спецификата на производствената им дейност.

          Социално-психологическия аспект на профилактиката на травматизма възниква във връзка с осъзнаване ролята на „човешкия фактор” и по-специално на непосредственото общуване в работни групи за повишаване на ефективнноста и рационалното използване на оборудването.Той се свързва с прилагането на хуманно отношение към проявените и потенциалните психически характеристики на всеки работник .

           В определена степен травматизмът е в резултат на недостатъчното проявление на редица елементи в индивидуалноста на личността-внимание,насоченост,перцепция,психомоторика,мислене, и т.н.Ниските показатели на някой от тях при известни условия влизат в противоречие с изискванията на безопасноста на труда.

         Личностният аспект на безопасноста и здравето при работа опира до професионалната подготовка,квалификацията и пригодноста на отделния работник ,той прецизно да упражнява производствената му дейност.Тези проблеми се преплитат и подсилват от слабостите,проявяващи се в професионалната адаптация на отделните работници.

         Безопасният труд на работниците в определена степен зависи от тяхната опитност.Тази опитност трябва да се разглежда и като реална ефективност на индивидуалната трудова дейност.

         Съвременните представи за надежноста на човека се допълват с въвеждането на категорията морално-психологическа надеждност.Тя възниква на границата на техническите,антропологическите и социални науки и е елемент на личностните качества на индивида.

           Очевидно е ,че редица професии пораждат значително напрежение(психическо,физическо,интелектуално) върху занимаващите се с този вид трудова дейност работници.Въз основа на конкретното отчитане на личностния фактор трябва да се оптимизират:трудовия ритъм,обучението на трудещите се по въпросите за безопасност и здраве при работа,контролът за спазване на изискванията към работното оборудване и за безопасен труд и др.

            Трудно можем да си представим създаването на ефективна система за профилактика на травматизма , управлението на дейноста по безопасност и здраве без ,изучаването и отчитането на поведението в конкретни производствени ситуации.

            Нарушенията на правилата ,гарантиращи безопасност на труда,възникват не само поради непознаването и подценяването им,но и вследствие действието на такива социално-психологически условия в дейноста ,които противодействуват на тяхното изпълнение.

          Когато упражняваният труд е с изключително голямо напрежение ,могат да се проявяват негативни,неефикасни изменения в скороста на реакциите,в концентрацията и обема на вниманието на работещите при тези условия лица.

           Протичащите промени в състоянието на работника в неговата дейност водят до настъпване на травми или на аварии.Този риск още повече нараства ,ако дадения работник се намира в зоната на потенциална опасност и ако неговите партньори не успеят да разпознаят тези промени и своевременно да им реагират.Опасноста от трудови злополуки рязко нараства и при безразличното отношение на другите работници към формиращата се критична ситуация,в която изпада някой техен колега.В такива условия групата може да се проявява и по обратен начин- да има контролиращ и профилактичен подход към допускането на нарушения.

             При анализа на причините за допускане на трудовите злополуки определено може да се квалифицират на общо пет причинно- следствени групи:

           * Първа група-несъотвествие между индивидуално-психически качества на работника и предевяваните към него изисквания от изпълняваната трудова дейност.Така се проявяват ниското равнище на професионалните способности и на адаптацията на работниците;

           *Втора група-временно снижаване на работоспособноста на работника в резултат на настъпилата умора,заболявания и отрицателните въздействия на труда и на непоредствената работна среда.Към последните спадат високите или ниските температури,голямата влажност и прах във въздуха,непоносимите вибрации,недостатъчното осветление ,шумът,заслепяването и т.н.;

             *Трета група-причини,свеждащи се до определени вътрешни закономерности при формирането,развитието и използването на трудовите навици от страна на отделните работници в процеса на труда;

             *Четвърта група-причини ,криещи се в лошата професионална подготовка на работниците.В резултат на това необходимите за нормалното осъществяване на трудовата дейност знания и умения или отсъствуват или са недостатъчно проявени;

             *Пета група-недисциплинираноста на работника,слабо проявени задръжки и самоконтрол,недостатъчна волева устойчивост и мобилизация.Към тази група причини за допускането на грешки можем да отнесем и непълноценната мотивационна структура на работника,определяща конкретно проявяващото му се отношение към труда,незадоволителната му социална адаптация и недостатъчното му социално –обществено съзнание.

             *Шеста група-причини ,свеждащи се до определени вътрешни закономерности във формирането,развитието и използването на трудовите навици от страна на отделните работници в процеса на труда.

                  Всички тези причини са важни и заслужават задълбочена и компетентна обработка и анализ на безопасноста на труда и при разработването на мероприятия за осигуряването на здравословния и безопасен труд.От психологогична гледна точка причините от първа група са особенно важни.Петата група причини са с подчертан социално-психологически характер.Втората група причини изисква активно използване на ергономията и промишлената естетика при разработване на мероприятия за ограничаването им.Четвъртата група причини са преди всичко от организационно-управленчески характер.Шестата група причини са с подчертан психологически и социално-психологически характер.Породените от тях грешки в процеса на труда са възможни при всички равнища на квалификация на работниците.

                   Рискът е една от от важните характеристики за редица професии и дейности.От психологична гледна точка рискът почти неизбежен.От тази гледна точка рискът в труда се разглежда като психично състояние на очаквана възможна професионална опасност,която може да породи съществени и даже фатални изменения в производството.

                Психологическата мярка за риска се изразява в осъзнаване на отговорноста на действието.Тя се свежда и до представата на отговорноста за действието.Тази мярка се свежда и до представата за възможната,вероятностна опасност,която той крие за отделното лице или за група от съвместно работещите лица

              Професионалната адаптация определя успешноста в овладяването на специалност,умението и способноста ефикасно да се използват съответните знания и конкретни условия на труд ,наличието на удовлетвореност от избраната професия.

                 Психическата адаптация е подобна,но е и тъждествена на социално-психическата.Тя се свежда до запазване или до повишаване на емоционалния,интелектуалния,творческия потенциал,необходим на личноста, за да може и да изпълнява ефикасно и надлежно своите разнообразни социални функции,за самореализирането й в дейноста и общуването.

               Адаптацията спомага за по-бързо,лесно и ефективно изпълнение на конкретните трудови задължения,за по-прецизно извършване на определени трудови функции и работни движения.Практиката и изследванията показват ,че успешната адаптация е по-висока при активното отношение на работника към труда,т.е. при висока степен на проявление на интересите,потребностите и мотивите за труд.

                Практиката показва,че съществуват известни несъотвествия между познаването на правилата за безопасност и здраве при работа и тяхното спазване в реални трудови ситуации.Проявява се несъотвествие и между индивидуалната готовност за изпълнение на тези правила и физическата възможност за спазването им в процеса на груповата дейност.

                  Психологическите причини за настъпването на трудовите злополуки заемат централно място сред останалите субективни фактори.В психологията на труда се провеждат много изследвания за установяване на причините за настъпването на трудовите злополуки.В специализираната литература се привеждат и анализират резултатите от различни изследвания и анкети.Отделните автори понякога дават приоритет на едни или други психически качества ,стоящи в основата на настъпващите трудови злополуки.

Първа група заключения-липса на конкретен интелект или недостатъчно проявление на такъв в лицата допуснали злополуки и инциденти;

Втора група заключения-водеща причина е отсъствуваща или неефикасна съгласуваност между зрителните,слуховите,осезателните или обонятелните възприятия и ответната и им двигателна реакция;

Трета група заключения-свързани с „придобитото предразположение” в резултат от по-ранно претърпяни злополуки или на действието на комплекс от психологически и социални фактори;

Четвърта група заключения-вследствие действието на редица психологически фактори и под влиянието на съответните елементи на околната среда всяко лице преминава различен по времетраене период ,през които е податливо и предразположено за допускане на тр.злополуки.

Пета група заключения-проявлението на тр.злополуки в редица случай се обяснява преди всичко с индивидуалните особенности на допусналите ги лица-пол,възраст,образование,професионален опит;

Шеста група заключения-жените са подложени на професионален риск и претърпяват повече и по -тежки тр.злополуки в сравнение с мъжете.Жените по -трудно се нагаждат към екстеремалните условия;

Седма група заключения-оценява се, че при младите работници имат по-голяма честота и тежест при злополуките, като се определя връзката с по-неустойчивото внимание на работника, а при по-възрастните работници злополуките се обясняват с намалената пригодност за превключването им.;

Осма група заключения-интелекта е в най-пряка връзка с тр.злополуки,особенно при експлоатация на сложни машини и механизми;

Девата група заключения-емоциите и ефектите в редица случаи играят много важна роля за настъпване на тр.злополуки;

Десета група заключения-на челните места за високия трудов травматизъм е вниманието на работещите при изпълняването и извършването на трудовата дейност;

Единадесета група заключение-зрителните възприятия са изключително важни за допускането на тр.злополуки, т.е. при липса на недостатъчна зрителна острота, честотата на трудовия травматизъм е по висок;

Дванадесета група заключения-реакциите на работните движения на работниците са от важно значение : забавени реакции,влошена точност на движенията на работника,неефикасна двигателна координация,несъгласуваност на движенията;

Тринадесета група заключения-левачеството т.е.ползването на дясно организирано работно място при експлоатация от левичар е причина за по- трудната адаптация при работа с дясна ръка или крак;

Четиринадесета група заключения-алкохолизма играе определена роля при настъпване на тр.злополуки, води до :нарушаване на възприятията и движенията, води до влошаване на диференцировката,забавени раекции,нарушено внимание, и неефикасно мислене;

Петнадесета група заключения-недостатъчен професионален опит и квалификация на работниците,т.е.по-ниска квалификация, по –висок трудов травматизъм.Слабостите в провеждането на професионалното обучение рефлектира върху увеличената честота и тежест на тр.травматизъм;

Шестнадесета група заключения-настъпването на силно проявена умора допринася за по-чест трудов траматизъм поради увеличения брой погрешни движения,неправилни манипулации и действия.

                 Анализа на субективните причини за допускането на трудовите злополуки може да определят в следните групи:

Биолого-физиологически причини:

  • Левачество;
  • Заложби;
  • Инстинкт за самосъхранение;
  • Сензитивност
  • Работоспособност;
  • Тип висша нервна дейност;

Психологически причини

  • Насоченост;
  • Темперамент;
  • Психомоторика;
  • Способности;
  • Интелект;
  • Внимание;

Поведенчески причини:

  • Агресивност;
  • Самонадеяност;
  • Страхливост;

Социално –личностни причини:

  • Квалификация;
  • Отговорност;
  • Опит;
  • Знания;

         Прилагането на психологичния подход при анализиране на трудовия травматизъм е колкото рядко явление,толкова и необходимо при решаването на проблемите по безопасност и здраве на труда.Нужно е да се изхожда от обстоятелството ,че според проучване на причините на тр.травматизъм , 75% от злополуките стават по психологически,субективно-личностни и социално-психологически причини.Разгледаните дотук конкретни решения следва да се познават и прилагат в социалната практика.Наред с всички други решения трябва да се изгражда такава организация за безопасен труд,при която да се създават условия за локализиране и ограничаване на травматизма.

         Специални усилия трябва да се полагат и за предварителното диагностициране на лицата,потенциално подлежащи на тр.злополуки.За тази цел може да се използва следното примерно описание на лицата ,допускащи често тр.злополуки.Тава са лица:   -обхванати са от силна възбуда,изразяваща се с характерни говорни реакции;

-подържат лоши отношения с обществото,с неговите институции,органи и образувания;

-манифестират съпротива срещу обществените порядки и срещу всякакъв вид авторитет и пр.

       При тези лица с ясно предразположение към трудовите злополуки се открояват лица със следните лични характерни особенности-разсеяност;извършващи лоша,непълна и неточна преценка на обстоятелствата;демонстиране на безпрострастно поведение спрямо други лица;проявява на ирационално отношение към болката;проявява на прекалено силно чувство за социална независимост;прекалена самоувереност;агресивно отношение към обществото и незадоволително приобщаване към колективни действия.

       Човешкият фактор играе важна роля при предотвратяване на производствения травматизъм,защотопсихологичния фактор е от много важно значение за намаляване на нарушенията по безопасност и здраве при работа.

         Проблема за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд не е само технически или организационно,но и в много голяма степен и психологически.Този факт трябва задължително да се отчете при изграждането на системите за организация на дейноста по безопасност и здраве при работа при това на всички нива на управлението на тези процеси.От настоящия анализ на състоянието ни показва ,че пред опасностите и риска на работните места всички не са равни.При организиране на тези дейности ние трябва да активираме всички ресурси идващи от качеството на работници като психофизиологически,социални и професионални качества или индивидуалните качества и състояние ,които оказват силно влияние върху професионалните опасности.Тези качества и състояние задъжително   влияят пряко върху травматизма и условията на труд.

             Настоящата статия цели да се погледне аналитично на основните причини и нарушения за допускане на трудовите злополуки и да създаде основа за форум за участие в дискусия за психологическите причини на трудовия травматизъм и определяне на мероприятия за намаляване на причините за допускане на трудови злополуки по психологични, поводенчески,социални и физиологични причини.

Указания за осигуряване на работно облекло в учебните заведения

 

С ПМС №10 от 20 .01.2011г. е приета  Наредба за безплатното  работно и униформено облекло /ДВ.бр.9/28.01.2011г/, която  отмени  Наредбата от 1986 год. Нейното действие влезе в сила  от 01.02.2011год.

Основен акцент в Наредбата са специалните изисквания за предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и Комитета/Групата по условия на труд, както и относно конкретно съдържание на заповедта или документа, с който се определя вида на работното и/или униформено облекло. Той трябва да съдържа:
1. работните места и видовете работа, за които се осигурява работно и/или униформено облекло;
2. работниците и служителите, които имат право на работно и/или униформено облекло;
3. вида, характеристиките и отличителните знаци на работното и/или униформеното облекло;
4. срока за износване на работното и/или униформеното облекло;
5. условията за ползване, включително почистването на работното и/или униформеното облекло.

Друг основен момент е изискването за връщане на работното облекло при:
1. при прекратяване на трудовото правоотношение;
2. при преминаване на друга работа в предприятието, за която не е необходимо носенето на предоставеното облекло;
3. след приключване на работата в предприятието, когато е работник или служител в предприятие, което осигурява временна заетост;
4. след изтичане срока на износване.
За разлика от старата наредба, не е дадена възможност на работещите във всеки един от посочените случаи по свое желание да задържат работното облекло, като заплатят стойността за срока на доизносването му, а се изисква изрично работодателят да определи условията, при които облеклото може да бъде задържано.

Персоналът в системата на средното образование по смисъла на чл.49 от  КТД за системата на  народната просвета  от 29 юни 2010 год. получава работно и униформено облекло  в съответствие с  посочената наредба  и работодателите и ПРБС осигуряват средства  в размер не по-малко от  една МРЗ.

На основание чл.6 ал.2 от Наредбата, Работодателят  провежда  предварителни консултации  с :

-представителите на синдикалните организации ;

-представителите  на работниците и служителите  по чл.7,ал.2 от КТ, ако в учебното заведение средномесечения числен състав  през предходната година е над 50 души ;

-с комитета / с комисията /  по условия на труд.

В хода на консултациите се обсъжда вида , начина на осигуряване на работното облекло, договарят се  задълженията на работотодателя, служителя/работника/  и  другите длъжностни лица. Определя се и  организацията за закупуване на облеклото.

На заседанието  се води протокол,въз основа  на който се изработва  проекта на Споразумение.

 

Координационния съвет в Габрово при Синдиката на българските учители.се е заел  със  задачата  да конкретизира дейностите за учебните заведения. В резултат на това  са разработени и представени  образци на процедурите, които трябва да се реализират в учебното заведение.

Считаме, че изготвеният от Синдиката на учителите документ е изключително полезен не само в сферата на образованието, но и за всички работодатели, които осигуряват работно и/или униформено облекло. Ето защо Ви предлагаме в Приложение 1 и Приложение 2 разработените образци.

 

 

Приложение 1

 

О Б Р А З Е Ц

Име и адрес на учебното заведение

 

П Р О Т О К О Л

№ ...Дата ...

Днес...... се проведе  консултация с представителите на СО на СБУ, / СО „Образование „ към КТ „Подкрепа/,  с представителите  на работниците и служителите  по чл.7 ,ал.2 от КТ , с комитета / групата/ по условия на  труд  с цел  определяне вида  и начина на осигуряване  на работното и униформено облекло, съгласно Наредбата за безплатното работно и униформено облекло ДВ.бр.9/28.01.2011г/със срок на износване  една година .

Спазвайки разпоредбите в чл.49 от КТД за системата на народната просвета /29.VІ.2010год и Общинския КТД, чл.37ал.1,2 и 3,участниците се договориха за следното :

/В хода на консултациите се договарят и описват задълженията  и правата на работодателя./

Например:

·        Работодателят /ПРБС/ осигурява средства  за работно облекло в размер не по-малък от размера в  посочените КТД.

·        Работодателят осигурява  подходящо работно и  униформено облекло  в съответствие спецификата на  дейността  и длъжностната характеристика като конкретизира изискванията,  на които то трябва да отговаря.

·        В резултат на общо решение  в учебното заведение  се изработват  отличителни знаци , които се носят  ежедневно върху  работното или униформено облекло.

·        Работодателят определя условията  за ползване,   почистване на работното  и униформено облекло и срока за неговото износване

·         Работодателят предоставя работно  и униформено облекло в готов вид,/ т.е. не предоставя  пари за закупупуването му  от работника,  нито  заменя  облеклото с пари /чл.8,ал.2 и 4/.

·         При срочните договори  Работодателят да има право  да предостави  стойността на роботното облекло за срока на договора .

 

Организацията по закупуването на облеклото се възлага на       представителите на  Синдикалните  организации  и комитети /комисиите /по условия на труд. В хода на консултациите те поемат задължението за  създаването на  комисия, която  да извърши следното :

Например:

·        Да обходи  магазинната мрежа на  населеното място,  да се запознае с асортимента от  готови облекла и обувки , размери и цени , да разговаря с  управителя или собственика на магазина  и да уговори срока , в който  работещите ще  могат да си  вземат необходимото облекло, съобразно размера .

·        Да изработи  талони , подпечатани с печата на  учебното заведение и подписани от  директора /председателя на  комисията / с обозначена  сума . Талоните се разбиват  в съответствие с договорените суми в споразумението.

·        Всеки служител /работник/ получава  талони  за    договорената сума  в КТД.

·        В уговорения срок /например до 10дни/ работещите си избират съответното облекло и обувки от определените магазини.  Счетоводителят на  учебното заведение съвместно с  управителя на магазина  отброяват  общата цена по предоставените талони  и сумата се превежда по банков път.

 

Работното и униформено облекло е краткотраен актив на предприятието  и се отчита  като материали  по съответния ред от домакина и счетоводителя  в  момента на предоставяне-

то му на работещите  / чл.5, ал.1/. Облеклото се изписва като разход  в издръжката на учебното заведение  след получаването му , като за срока на неговото износване се води  оперативна  отчетност.

Още при консултациите срокът  на износване  следва  да се уточни:

·        Срокът започва да тече от датата на предоставянето му, но не по-късно от един месец от датата на постъпване на работа.

·        При отсъствие на работника  повече от три месеца/ без    да се включва времето на платен  отпуск/  от приетия едногодишен срок,  работодателят може да удължи  срока.

 

/ Поради това, че в голяма част от учебните заведения  средствата са ограничени поради  малкия брой деца, би било добре да не се предвижда закупуването на резервно облекло, а срокът за предоставянето му да е  един месец от постъпването на работа. В  големите учебни заведения  може да се спазят изискванията на Наредбата./

 

При консултациите се решава имуществената  отговорност на  служителя /работника/, когато по негова вина  облеклото бива  загубено  или  увредено.  Съгласно чл.15 от Наредбата той  уведомява  Работодателя, който може да  му определи  санкция по чл.210 от КТ.   Определя се   основанието и размера  на ограничената имуществена отговорност, но не повече от  остатъчната стойност на облеклото  до изтичане срока  на износване и това е единствения случай, в който работодателя има право  служителят /работникът/ да  внесе пари  в бюджета на учебното  заведение .

 

В диалог се определят и случаите , когато по причина на  служител /работник/ бъде прекратен трудовия договор.

В чл.14 ал.1 са изброени случаите , когато  лицето връща  предоставеното му облекло. В ал.2 обаче  Работодателят има право   да  предостави работното облекло на служителя.

В кои случаи ?

Считаме за нормално :

·        За лицата на постоянен трудов договор, при изтекъл срок, износеното работно и униформено облекло се бракува,без да се връща.

·         При пенсиониране , съкращаване  на длъжността, излизане в отпуск по майчинство ...

·        Ако лицето  преминава на работа  в друго предприятие на същата или сродна длъжност, за която се предвижда  носенето на облекло , срокът на износване да продължи да тече.

/ Необходимо е  само работодателят  в служебна бележка да фиксира  крайния срок на износване. /

След всички посочени уточнявания консултативния съвет гласува: За.... Против.....Въздръжали се....

 

На основание приетите договорености на консултативния съвет в седемдневен срок се изработва проекта на Споразумение,  което се обсъжда и приема на Общо събрание./Датата затова се предлага на заседанието /

Обсъденото и допълнено с предложенията  от колектива Споразумение се подписва  и става  неразделна част от КТД на низово равнище  или на  Правилника за вътрешния ред .

 

ПРИМЕРЕН ОБРАЗЕЦ

за безплатното  работно и униформено облекло  по длъжности

 

Длъжност

Вид на облеклото

Брой

Обща стойност

1.

Директор

Пом.директори

Счетоводители

За жени:

Костюми

Панталон с туника

Обувки

За мъже:

Костюм с риза

Яке или шуба

Обувки

2бр.

1бр.

2бр.

 

 

1бр.

1бр.

2бр.

100лв

50лв

90лв

 

 

70лв

80лв

90лв

2.

Администрат.

стопански

персонал

Работна манта,

Костюм,

Яке или шуба

чифта обувки

1бр.

1бр.

1бр.

2бр.

20лв

50лв

70лв

100лв

 

3.

Учители

За жени:

Костюм

Панталон с туника и блуза/яке или шуба/

Работен костюм с логото  на уч.заведение

Обувки

 

За мъже:

Костюм

Панталони с риза

Яке /шуба/

Обувки

 

1бр.

1бр.

1бр.

 

 

 

2бр.

 

 

1бр.

2бр.

1бр.

2бр

 

50лв

70лв

35лв

 

 

 

85лв

 

 

50лв

80лв

50лв

60лв

4.

Кухненски персонал

Работен костюм

/престилка/

Чехли

боне

Костюм/  панталон,  туника и блуза/

Обувки

2бр.

 

1бр.

2бр.

1бр.

 

2бр.

60лв

 

20лв

10лв

60лв

 

90лв

 

5.

Помощник-възпитатели в ЦДГ

Обслужващ персонал       в училища

Работен костюм /престилка/

Костюм/панталон,

туника с блуза/

Зимна грейка или яке

Чехли

2чифта обувки

1бр.

 

1бр.

 

1бр

1бр.

2бр.

30лв

 

60лв

 

50лв

20лв

80лв

6.

Шофьори ,

Работници по поддръжка ,

Огняри

Работни костюми

Зимно яке /грейка/

Обувки

2бр.

1бр.

2бр.

90лв

60лв

90лв

 

/Протокола се подписва от всчки страни , участвали в консултациите /

 

 

Приложение 2

 

О Б Р А З Е Ц

 

...................................................................................

/Име и адрес на учебното  заведение/

 

П Р О Т О К О Л

 

Днес ............2011год се проведе общо събрание на колектива . Присъствуват .....души .Отсъствуват  по уважителни причини .....души .

 

Дневен ред : Обсъждане на правата и задълженията на Работодателя и работещите  и приемане Споразумение  за видовете работно и униформено облекло на основание предложенията и консултациите на представителите на Синдикалните организации /СБУ и„Образование”/, комисията по

по безопасни условия на труд и Директора на ........../дата/  във връзка с изпълнението на новата Наредба за безплатното и униформено облекло от 21.1.20011год.

 

Избор на Председател и секретар.

 

Председателят на комисията по безопасни условия на труд  чете  проекта на Споразумение .

 

 

Образец:

 

С П О Р А З У М Е Н И  Е

 

/ име, фамилия/

Днес.........2011г .между Д иректора......................................,

и Председателя на  КБУТ..................................................в

..............................................на основание чл... от КТД,

/име на ОДЗ/ЦДГ/, училище/,чл.296 от КТ,  Наредбата за безплатното и униформено облекло от 20.01.2011год .и решенията на  Общото събрание / протокол №..../дата/ се споразумяха:

І. Права и задължения на Директора /  /Тук влизат всички договорености по време на консултациите /

Например :

·        Работодателят осигурява средства  за работно облекло в размер не по-малък от размера на МРЗ

·        Работодателят осигурява  подходящо работно и униформено облекло  в съответствие спецификата на  дейността и длъжностната характеристика.

·        В срок от един месец от датата на приемане на  споразумението   в учебното заведение  се изработват  отличителни знаци , които се носят  ежедневно върху   работното или униформено облекло .

·   Работодателят определя условия за ползването, почист-

ване на работното  и униформено облекло и  едногоди-

шен срок на износване.

·        Работодателят предоставя работно  и униформено облекло в готов вид не по-късно от един  месец от датата на постъпване на работа.

·        За работещите на срочен договор Работодателят   предоставя средства  за времето на договора .

·        Работодателят е в правото си при повече от три месеца продължителен отпуск  без този по чл.155 и чл.156 от КТ да удължи срока  на износването .

·    При изтекъл срок  на износване на  работното и униформено облекло, ако лицето,   продължава да работи в учебното заведение, то  не подлежи на връщане

·        При   преминаване  на работа  в друго предприятие на същата или сродна длъжност, за която се предвижда  носенето на облекло, срокът на износване  продължава да тече. Работодателят предоставя на лицето  служебна бележка  като  фиксира  крайния срок на износване.

·        На основание чл.210 от КТ, Директорът има  право да потърси имуществена отговорност от работещ, който  по негова вина е загубил или увредил  работното си облекло, като върне  остатъчната стойност на облеклото  в бюджета на учебното заведение до изтичане срока  на износване.

 

ІІ.Задължения на счетоводителя и домакина

·  Работното облекло е краткотраен актив и се отчита по съответния ред до момента на предоставянето  му на работещите .

·  Облеклото се изписва като разход в издръжката на учебното заведение

·  Срокът започва да тече  от датата на предоставянето   му.

·  Води се оперативна отчетност

 

ІІІ. Задължения на служителя /работника/

 

·   Да носи работното или униформено облекло  при   изпълнение на трудовите си задължения;

·  Да спазва условията за използване на работното  и униформено облекло ,определени от работодателя.

·  Да спазва условията за съхраняване и опазване на  облеклото като имущество на  работодателя

·  При загубване, унищожаване или повреждане на облекло-

лото  веднага  уведомява Работодателя При доказана вина носи  имуществена отговорност по чл.210 от КТ и възстановява  остатъчната  стойност на облеклото  до изтичане на срока .

 

ІV. За бюджетната година страните се споразумяха да им бъде предоставено следното  работно и униформено облекло по длъжности : /Тук се изписват   договореностите при консултациите / Например:

 

 

Длъжност

Вид на облеклото

Брой

Обща стойност

1.

Директор

Пом.директори

Счетоводители

За жени:

Костюми

Панталон с туника

Обувки

За мъже:

Костюм с риза

Яке или шуба

Обувки

2бр.

1бр.

2бр.

 

 

1бр.

1бр.

2бр.

100лв

50лв

90лв

 

 

70лв

80лв

90лв

2.

Администрат.

стопански

персонал

Работна манта,

Костюм,

Яке или шуба

чифта обувки

1бр.

1бр.

1бр.

2бр.

20лв

50лв

70лв

100лв

 

3.

Учители

За жени:

Костюм

Панталон с туника и блуза/яке или шуба/

Работен костюм с логото  на уч.заведение

Обувки

 

За мъже:

Костюм

Панталони с риза

Яке /шуба/

Обувки

 

1бр.

1бр.

1бр.

 

 

 

2бр.

 

 

1бр.

2бр.

1бр.

2бр

 

50лв

70лв

35лв

 

 

 

85лв

 

 

50лв

80лв

50лв

60лв

4.

Кухненски персонал

Работен костюм

/престилка/

Чехли

боне

Костюм/  панталон,  туника и блуза/

Обувки

2бр.

 

1бр.

2бр.

1бр.

 

2бр.

60лв

 

20лв

10лв

60лв

 

90лв

 

5.

Помощник-възпитатели в ЦДГ

Обслужващ персонал       в училища

Работен костюм /престилка/

Костюм/панталон,

туника с блуза/

Зимна грейка или яке

Чехли

2чифта обувки

1бр.

 

1бр.

 

1бр

1бр.

2бр.

30лв

 

60лв

 

50лв

20лв

80лв

6.

Шофьори ,

Работници по поддръжка ,

 

Огняри

Работни костюми

Зимно яке /грейка/

Обувки

2бр.

1бр.

2бр.

90лв

60лв

90лв

Директор :..........................

/Име , фамилия/

 

 

Председател на КБУТ:..................

/Име, фамилия/

 

 

Изказвания,въпроси и предложения от присъствуващите на събранието .

Гласуване на  предложенията/за , против , въздържали се / за всеки абзац от Споразумението .

Приетите с  обикновено мнозинство предложения водят до  корекции в  Споразумение.

Закриване на събранието .

 

Председател:

Секретар:

 

 

След провеждането на Общото събрание , се попълват новите приети предложения в  Споразумението  и то се подписва от  Директора и Председателя на КБУТ/ Председателя на СО,когато в училището има Комитет/ .  Става неотменна част от КТД. За онези учебни заведения, които работят по  Отрасловия КТД  или Общинския  е част от Правилника за вътрешния ред.

Застраховка за риска „Трудова злополука”

Застраховка за риска „Трудова злополука”
Работодателите са задължени да застраховат за риска „трудова злополука” работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им. Това се прилага за работещите в предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм равен или по-висок от средния за страната. Икономическата дейност на предприятието се определя съгласно Националната класификация на икономическите дейности, а коефициентът на трудов травматизъм се определя ежегодно от министъра на труда и социалната политика.
На задължително застраховане за риска „трудова злополука” не подлежат работниците и служителите, които са застраховани на друго нормативно определено основание за риска „злополука”, включително военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, служителите от Министерството на вътрешните работи и от Държавната агенция „Гражданска защита”.
Разходите за задължителното застраховане са изцяло за сметка на работодателя и не подлежат на данъчно облагане.
Със задължителната застраховка за риска “трудова злополука” са покрити следните рискове:
- смърт на застрахованото лице в резултат на трудова злополука;
- трайно намалена работоспособност в резултат на трудова злополука;
- временна неработоспособност.
Застрахователните обезщетения са различни и зависят от реализираните рискове.
При “смърт” на застраховано лице застрахователите следва да изплащат обезщетение в размер на не по-малко от 7 годишни брутни работни заплати на работника или служителя.
При “трайно намалена работоспособност” обезщетението е процент от дължимото обезщетение по риска “смърт”, а при “временна неработоспособност ” - процент от месечната брутна работна заплата на работника или служителя, при която е сключена застраховката за всеки започнат месец временна неработоспособност, в зависимост от продължителността на загубената работоспособност:
- от 10 до 30 календарни дни включително - 3 %;
- от 30 до 60 календарни дни включително - 5 %;
- от 60 до 120 календарни дни включително - 7 %;
- над 121 календарни дни - 10 %.

Застрахователната сума или съответната част от нея се изплаща на застрахованото лице, а при смърт - на законните му наследници.
При сключване на договора за застраховане, работодателят и застрахователят определят конкретните размери на застрахователната премия по задължителната застраховка „трудова злополука”. В зависимост от продължителността на трудовото правоотношение между работника или служителя и работодаделя, застрахователната премия може да бъде годишна или месечна. Схемата и условията за плащане на премията се договарят между страните по договора. Договорът за задължителната застраховка “трудова злополука” се сключва от работодателя и застрахователя или от упълномощени от тях лица за всяка календарна година, като срокът на договора не може да бъде по-дълъг от 12 месеца и по-кратък от един месец.
Правата на страните по договора за задължителната застраховка “трудова злополука” се погасяват с 5-годишна давност от датата на настъпване на застрахователното събитие.

Нощен труд

Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на дневно работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Нощен е трудът, който се полага от 22.00 часа до 06.00 часа, а за непълнолетни работници и служители – от 20.00 до 06.00 часа.

За ефективно полагане на нощния труд работодателят е длъжен да осигурява на работещите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия.

Нощният труд е забранен за:

•работници и служители, които не са навършили 18 –годишна възраст;
• бременни работнички и служителки;
• майки с деца до 6-годишна възраст, като и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;

• трудоустроени работници и служители, освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
• работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството, освен с тяхно съгласие.
Работниците и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя.

Работодателят, при когото работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен при поискване от ИА „Главна инспекция по труда” да й предостави информация за техния брой, отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.

Нощният труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, установени от Министерския съвет.

За положен труд между 22.00 и 6.00 часа, минималният размер на възнаграждението е 0,25 лв. на час.
Увеличеното заплащане на нощния труд е регламентирано и се изчислява по реда на чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.

Всеки работодател е длъжен да спазва правилата за увеличено заплащане на нощния труд и за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, независимо от неговата конкретна родължителност и разпределение в посочената времева граница от 22.00 до 06.00 часа (20.00 до 06.00 часа). За всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв., независимо от:

• вида на трудовия договор (само дневни, нощни или смесена работа);
• начина на отчитане на работното време (подневно или сумирано);
• системата на заплащане на труда или вида на работните смени (смесени с дневна и нощна продължителност или само нощна).
Подневно изчисляване на работното време:
При подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.

Освен това, ако работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време:
Сумираното изчисляване представлява форма на изчисляване на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време, се спазва средно за определен по-продължителен /от деня и седмицата/ период от време. Периодът на отчитане се установява от работодателя, като той може да бъде седмичен, месечен или друг календарен период, който обаче не може да бъде повече от 6 месеца.

При сумирано изчисляване на работното време работодателите разработват графици за работното време.
Изчисляването на работното време става в края на периода на отчитане, като се сравняват действително отработените часове (след превръщането на нощните часове в дневни )* и установената нормална продължителност на работното време за същия период.

При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

При нормална 8-часова продължителност на работното време, коефициентът е 8:7, т.е. - 1,143, а при 7-часова продължителност коефициентът е 7:7, т.е.- 1.

При сумирано изчисляване на работното време трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между часовете, получени след превръщането на нощните часове в дневни, и действително отработените часове през месеца или установения друг период

close

Регистрирайте се, за да поддържаме връзка!

Чуйте за специални оферти и ексклузивни оферти от Портал ТМ и нашите партньори.

Проверете нашата Декларация за поверителност & Условия за ползване
Можете да се отпишете от имейл списък по всяко време