Портал 'Трудова медицина' - Displaying items by tag: процедури документи

Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на дневно работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Нощен е трудът, който се полага от 22.00 часа до 06.00 часа, а за непълнолетни работници и служители – от 20.00 до 06.00 часа.

За ефективно полагане на нощния труд работодателят е длъжен да осигурява на работещите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия.

Нощният труд е забранен за:

•работници и служители, които не са навършили 18 –годишна възраст;
• бременни работнички и служителки;
• майки с деца до 6-годишна възраст, като и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;

• трудоустроени работници и служители, освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
• работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството, освен с тяхно съгласие.
Работниците и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя.

Работодателят, при когото работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен при поискване от ИА „Главна инспекция по труда” да й предостави информация за техния брой, отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.

Нощният труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, установени от Министерския съвет.

За положен труд между 22.00 и 6.00 часа, минималният размер на възнаграждението е 0,25 лв. на час.
Увеличеното заплащане на нощния труд е регламентирано и се изчислява по реда на чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.

Всеки работодател е длъжен да спазва правилата за увеличено заплащане на нощния труд и за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, независимо от неговата конкретна родължителност и разпределение в посочената времева граница от 22.00 до 06.00 часа (20.00 до 06.00 часа). За всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв., независимо от:

• вида на трудовия договор (само дневни, нощни или смесена работа);
• начина на отчитане на работното време (подневно или сумирано);
• системата на заплащане на труда или вида на работните смени (смесени с дневна и нощна продължителност или само нощна).
Подневно изчисляване на работното време:
При подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.

Освен това, ако работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време:
Сумираното изчисляване представлява форма на изчисляване на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време, се спазва средно за определен по-продължителен /от деня и седмицата/ период от време. Периодът на отчитане се установява от работодателя, като той може да бъде седмичен, месечен или друг календарен период, който обаче не може да бъде повече от 6 месеца.

При сумирано изчисляване на работното време работодателите разработват графици за работното време.
Изчисляването на работното време става в края на периода на отчитане, като се сравняват действително отработените часове (след превръщането на нощните часове в дневни )* и установената нормална продължителност на работното време за същия период.

При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

При нормална 8-часова продължителност на работното време, коефициентът е 8:7, т.е. - 1,143, а при 7-часова продължителност коефициентът е 7:7, т.е.- 1.

При сумирано изчисляване на работното време трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между часовете, получени след превръщането на нощните часове в дневни, и действително отработените часове през месеца или установения друг период

Разяснения по наредба за професионалните болести
нормативният акт определя професионалната болест като заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма. Също така за професионална болест ще може се признае и заболяване, което не е включено в списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило трайна неработоспособност или смърт.

Личните лекари уведомяват НОИ, ако диагнозата е професионална болест
Териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), с включени в състава им специалисти по професионални болести и специалисти по трудова медицина - радиобиология или радиационна хигиена ще потвърждават или отхвърлят професионалните болести. За целите на съобщаването и проучването практикуващите лекари и тези по дентална медицина при съмнение за професионална болест ще изпращат бързо известие по образец до териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) по постоянен адрес на лицето и до осигурителя с обратна разписка в срок до 5 работни дни от поставяне на клиничната диагноза. До 3 дни от датата на получаване на бързото известие съответното териториално поделение на НОИ следва да открие досие по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО), а ръководителят на териториалното поделение на НОИ – да издаде заповед за проучване на случая, която ще се връчва на заинтересуваните лица.

Проучването ще се извършва от комисия, състояща се от представител на НОИ, специалист по трудова медицина и представители на дирекция "Областна инспекция по труда", на осигурителя и на работниците и служителите от комитета или групата по условия на труд. При проучването ще могат да присъстват както заболялото лице, така и негов наследник или техен представител, представител на синдиката, в който членува лицето, и представител на друг осигурител, посочен в бързото известие или свързан с възникването на професионалната болест. Целта на проучването ще бъде установяване на професионалния маршрут, факторите на работната среда и работния процес, при които е работило заболялото лице, както и други данни, необходими на органите на медицинската експертиза за потвърждаване или отхвърляне на професионалния характер на заболяването. В заключителната част на протокола комисията ще обобщава резултатите, като ще трябва да посочи установен ли е професионален риск по отношение на съобщеното заболяване.

ТЕЛК или НЕЛК потвърждават или отхвърлят диагнозата
Наредбата задължава осигурителите да предоставят на комисията в срок до 30 дни всички документи, свързани с условията на труд и здравословното състояние на заболялото лице, включително производствена характеристика, здравно досие, оценка на риска и становище от службата по трудова медицина, протоколи от лабораторни измервания, както и всякаква друга поискана информация, свързана с проучването.

Териториалните експертни лекарски комисии и Националната експертна лекарска комисия ще потвърждават или отхвърлят професионалния характер на болестта и ще се произнасят и по всички въпроси на експертизата на работоспособността съобразно реда, принципите и критериите, регламентирани с Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността и Списъка на професионалните болести. Решенията на ТЕЛК и НЕЛК ще се отразяват в експертно решение по образец, чийто срок на валидност ще бъде 3 години, след което лицето ще подлежи на преосвидетелстване.

При преосвидетелстването ТЕЛК и НЕЛК ще могат да потвърдят или да вземат ново решение по характера на болестта, да признаят причинна връзка за късни последици и усложнения, обусловени от признатата професионална болест или да установят пълно излекуване.

Експертните решения ще могат да се обжалват от заинтересуваните лица и органи по реда и в сроковете по Закона за здравето. Вече влезлите в сила решения ще са задължителни

Възстановяването на изгубена трудова книжка се извършва от съответната Дирекция "Областна инспекция по труда" на основание чл. 350 от Кодекса на труда и чл. 7 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. За целта са необходими следните документи:
1. Молба-декларация (по образец, който се взима на място или от страницата на Дирекция "Областна инспекция по труда").
2. Образец Приложение № 2 към чл. 7, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (по образец, който се взима на място или от страницата на Дирекция "Областна инспекция по труда"). Образецът се изготвя от всяко предприятие, с което лицето е било в трудови правоотношения. Той се издава от предприятията чрез подаване на писмена молба, на която да се впише входящия номер. Да се изисква точното и пълно вписване на данните в Образеца, като накрая се вписва общия трудов стаж с цифри и думи и Образецът се подписва от счетоводител и работодател.
3. Трудова книжка (нов образец). Всички данни в трудовата книжка се вписват от длъжностно лице от Дирекция "Инспекция по труда". Новоиздадената трудова книжка се получава лично или чрез изрично упълномощено лице, като пълномощното задължително трябва да е нотариално заверено. Срокът за издаване на новата трудова книжка е 7 дни, а услугата е безплатна.