Публикувано в Процедури.

ПОЛАГАНЕ НА ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД

Статус на процедурата: актуална

Нормативна уредба
чл. 143-150 и чл. 153, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ)
чл. 15-18 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО)

Юридическа характеристика
Материята, свързана със същността, продължителността, начина на заплащане, отчитането и предпоставките за полагане на извънреден труд е регламентирана в Раздел II от глава седма КТ.
Съгласно легалната дефиниция на понятието извънреден труд, съдържаща се в чл. 143, ал. 1 КТ, това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.
Критерий за определяне на естеството на полагания труд е дали той надхвърля по продължителност установеното с нормативен акт, с колективния трудов договор или уговореното от страните по индивидуалното трудово правоотношение работно време. Единствено в тази хипотеза той ще бъде квалифициран като извънреден и при неговото престиране ще намерят приложение императивните разпоредби на чл. 143-150 КТ.

Осъществяване на процедурата
I. Предпоставки за полагането на извънреден труд
Законодателят с чл. 143, ал. 2 КТ изрично обявява извънредния труд за забранен. От това общо формулирано правило са установени изключения, при които полагането на извънреден труд е допустимо. Те са изрично и изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 144 КТ. Обединяващ елемент между отделните хипотези, регламентирани в чл. 144 КТ, е изключителният характер на обстоятелствата, които налагат да бъде разрешено полагането на извънреден труд. Условно тези обстоятелства могат да се обособят в две отделни категории:
- обществено необходими действия, които следва да се предприемат, тъй като в основата им е предоставянето на закрила на ценности от ранга на отбраната на страната и предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия;
- неотложни действия, свързани с възстановяването на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки, с оказването на медицинска помощ, с извършването на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, с предотвратяването на евентуално повреждане на машини и съоръжения.
Отделна е хипотезата на чл. 144, т. 5 КТ, при която по изключение извънредният труд е допустим за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време. Това са например дейности, които е невъзможно да бъдат осъществени в рамките на редовното работно време или биха се оказали опасни и възпрепятстващи работния процес.
Специфична е и хипотезата, установена в чл. 144, т. 6 КТ. Тя допуска полагането на извънреден труд за извършване на усилена сезонна работа. Мотивите на законодателя да предостави уредба на този вид правоотношения са свързани с естеството на сезонната работа - тя не винаги може да бъде предварително планирана и организирана във времето, тъй като е поставена в зависимост от различни външни (природни) фактори.
Законодателят предоставя специална закрила на определена категория работници и служители, като по отношение на тях въвежда изрична забрана за полагане на извънреден труд:
- работници или служители, които не са навършили 18 години;
- бременни работнички или служителки, както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;
- майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно ПИСМЕНО СЪГЛАСИЕ;
- трудоустроени работници или служители, освен с тяхно СЪГЛАСИЕ и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
- работници или служители, които продължават образованието си без откъсване от производството, освен с тяхно ПИСМЕНО СЪГЛАСИЕ (чл. 147, ал. 1 КТ и чл. 16 НРВПО).
Не се разрешава престирането на труд извън установеното работно време и от работниците и служителите, за които е установено намалено работно време поради това, че работят във вредни за здравето условия или извършват работа при специфични условия (чл. 147, ал. 2 КТ). Тази забрана може да бъде преодоляна единствено при наличието на обстоятелствата по чл. 144, т. 1-3 КТ.
II. Вътрешен ход на процедурата
Полагането на извънреден труд може да се извърши по разпореждане или при липса на разпореждане на работодателя. Правната теория борави с понятието "мълчаливо допускане", при което извънредният труд се престира без изричен акт от страна на работодателя, но с неговото знание и без противопоставянето му. В случаите на мълчаливо допускане работникът/служителят по своя инициатива решава да изпълнява трудовите си задължения извън установеното работно време. Той следва да доведе решението си до знанието на работодателя, тъй като единствено тогава ще е изпълнено изискването на чл. 143, ал. 1 КТ - да липсва противопоставяне. Законодателят придава на мълчанието на работодателя значението на съгласие от негова страна за полагането на извънреден труд. По този начин той приравнява престирането на труд извън установеното работно време по силата на мълчаливо допускане с издаването на изрично разпореждане на работодателя за полагане на извънреден труд.
Разпореждането на работодателя за полагане на извънреден труд е облечено във формата на ПИСМЕНА ЗАПОВЕД (чл. 15, ал. 1, изр. 1 НРВПО). Тази форма на практика не винаги е приложима, тъй като обстоятелствата, изискващи престирането на труд извън установеното работно време са изключителни и неотложни. Те не могат да бъдат предварително планирани. В хипотезата на мълчаливо допускане ("със знанието и без противопоставянето на работодателя") също ще липсва писмена заповед. В този смисъл всяко разпореждане на работодателя за полагане на извънреден труд, независимо дали е извършено в писмена форма или не, ще бъде действително, в случай че обстоятелствата не предполагат възможността то да бъде извършено със заповед.
Писмената заповед на работодателя се довежда до знанието на работниците и служителите предварително - най-малко 24 часа преди определения с нея начален момент на полагане на извънреден труд (чл. 15, ал. 1, изр. 2 НРВПО).
III. Допустима продължителност на извънредния труд
Съгласно чл. 146, ал. 1 КТ, продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа. Допустимата продължителност при престирането на труд извън установеното работно време е диференцирана с оглед на конкретния период, в рамките на който той се полага - календарен месец, календарна седмица, два последователни дни (чл. 146, ал. 2 КТ).
Нормативно установените ограничения в продължителността на извънредния труд не се прилагат в случаите и при наличието на обстоятелствата, установени в чл. 144, т. 1-3 КТ (чл. 146, ал. 3 КТ).
IV. Заплащане и компенсиране на извънредния труд
За положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер, съгласно постигната между работодателя и работника/служителя уговорка (чл. 150 във вр. с чл. 262 КТ).
Разпоредбите на чл. 262-263 КТ регламентират минималния размер на допълнителното заплащане при престирането на труд извън установеното работно време. Това означава, че страните по трудовото правоотношение не могат да предвидят по-нисък размер на възнаграждението за извънреден труд от установения в чл. 262-263 КТ.
В случай че работодателят и работникът/служителят не са уговорили друго, дължимото увеличение за положен извънреден труд се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.
Съгласно чл. 153, ал. 4 КТ положеният извънреден труд може да се компенсира с почивка, ако са налице две кумулативно дадени условия: извънредният труд да е положен в двата дни от седмичната почивка и да е установен режим на подневно изчисляване на работното време. Почивката следва да бъде непрекъсната, с минимална продължителност 24 часа и се ползва следващата работна седмица, т. е. седмицата след двата почивни дни, в които е положен извънреден труд. Денят, в който ще се ползва почивката трябва да се посочи в заповедта за извънреден труд (чл. 15, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските).
Работникът/служителят има право на почивката по чл. 153, ал. 4 КТ, независимо от увеличеното възнаграждение по чл. 150 във вр. с чл. 262 КТ.

Резултат от процедурата
Работниците и служителите са длъжни да се съобразят и да изпълнят законосъобразното разпореждане на работодателя за полагане на извънреден труд. Те обаче не са обвързани с този ангажимент, в случай че издадената от работодателя заповед противоречи на нормативен акт или на постигнатото с колективния трудов договор съгласие. ОТКАЗЪТ ЗА ПОЛАГАНЕ НА ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД следва да бъде облечен в писмена форма и да съдържа конкретните мотиви, поради които е направен. Той ще бъде валиден, когато е извършен не по-късно от установения в разпореждането на работодателя начален момент за полагане на извънреден труд. Отказът за престиране на извънреден труд подлежи на регистрация при спазване на реда и процедурата, установени в съответното предприятие. (чл. 17, ал. 1 НРВПО).
Работодателят е натоварен с ангажимента да води специална книга за отчитане на извънредния труд и да предоставя периодични отчети относно неговото полагане пред съответното териториално поделение на инспекция по труда. В специалната книга по чл. 149 КТ се отбелязват: трите имена на работника/служителя, номерът на заповедта за полагане на извънреден труд, денят и часът на започване и завършване на работата и размерът на трудовото възнаграждение, изплатено на работника/служителя за положения от него извънреден труд, както и денят определен за почивка по чл. 153, ал. 4 КТ (чл. 18 НРВПО).