ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА ПО ОСИГУРЯВАНЕ НА БЗР
За пос¬тигане на ефективност в дейността по осигуряване на БЗР фирмите трябва да изградят собствена фирмена политика по безопасност и здраве, в която системата за управление на БЗР да заема водещо място. Успешната преориентация на организацията за безопасност и здра¬ве в предприятията изисква не само добро познаване на съвремен¬ното законодателство, но и осъзнаване значението на тази дейност за цялостното регулиране на труда. Това означава, че както работо¬дателите, така и работниците и служителите трябва да осмислят пол¬зата от добре функционираща система за безопасност и здраве при работа и взаимно обвързаните с това права и отговорности.
През 2003 г. МТСП и МЗ представиха за ползване пред¬ложените от МОТ методически указания за системи за управление на БЗР (ILO-OSH 2001). Отчитайки потребностите от прилагане на съвременни системи за управление на БЗР в българските предприятия през 2005 г. се предостави за ползване спецификацията OHSAS 18001 и 18002 (на базата на Британски стандарт "система за управление на здравето и безопасността при работа").
Както системата ILO-OSH 2001, така и спецификациите 18001 и 2 представляват общите принципи и положения на системата за управление на БЗР с малки различия особено в: обучението на работниците и участието им в процесите на БЗР и в коригиращите и превантивни мерки в дейността по безопасност и здраве. И двете публикации не са стандарти и нямат задължителен характер, а са по-скоро практически указания, които могат да послужат като модел за изграждане на фирмена система за управление на безопасността и здравето при работа (СУБЗР), с цел изпълнение на задълженията по осигуряване на здраве и безопасност с извличане на максимална пол¬за от тях. В основата им е заложен принципът за непрекъснато усъ¬вършенстване, т.е. убеждението, че доброто управление на труда, основано на самонаблюдение, самооценка и подходящи мерки за по¬добряване, спомага във висока степен за намаляване на риска на работното място. Този принцип е основен и се прилага чрез инстру¬ментите за непрекъснато усъвършенстване - вътрешни одити, наб¬людение над процесите и продуктите, коригиращи и превантивни действия, прегледи от ръководството. С този инструментариум орга¬низацията следва сама да анализира състоянието си, да идентифи¬цира възможностите за подобрение, да ги извършва и да отчита тях¬ната ефективност. Подобно управление може да бъде по-ефективно от простото спазване на отделните законови изисквания с постигане на добро ниво на:
• повишаване качеството на труда и конкурентноспособността на фирмите
• подобряване на фирмения имидж в резултат на намаляване на професионалния риск;
• превенция - чрез намаляване на риска от професионални злополуки и заболявания и на свързаните с тях разходи и загуби;
• функционален социален диалог. 
Системата за управление на безопасността и здравето при работа  в как¬вато и да е организация съдържа пет главни сектора: Политика, Организация, Планиране и внедряване, Оценка и Действия за подобряване. 
1. Фирмена политика по осигуряване БЗР 
Фирмената политика за безопасност и здраве при работа налага съз¬даване на система за постоянно откриване и анализиране на причините за допусканите недостатъци в работата и разработване и прилагане на ефек¬тивни подходи за постигане на конкретно определените цели.
Съвременната фирмена политиката на фирмата се основава на принципите на националната по¬литика по здраве и безопасност и със задължителното участие на ра-ботещите. Тя е базата на системата за управлението на БЗР и определя насоките, които организацията трябва да следва.
С фирмената политика е поет и деклариран ангажимент от ръководст¬вото на фирмата за реализиране на глобални и конкретни цели в областта на БЗР Тя трябва да е конкретно формулирана и на тази основа да бъде създаден механизъм за нейното реализиране.
Фирмената политика по БЗР следва да включва:
•   Разработени вътрешни нормативни актове по безопасност и здраве
•   Подходяща организация
•   Участие на работещите в системата за управление на БЗР
•   Стратегия на обучение и квалификация
•   Организация и отчет на мерките по БЗР
•   Подобряване на ефективността на СУБЗР
•   Превантивни и контролни мерки във фирмата
Разработените проекти на политика, цели и приоритети на предприятието трябва да се обсъдят в КУТ и да се доведат до знанието на всички работ¬ници. Гаранция за реализирането на политиката и определените цели е под¬крепата, която те ще получат от работниците.

2. Създаване на организация за дейността по БЗР      
Създаването на гъвкава и активно прилагана организация за управление на труда във фирмата не следва да се приема като задължение. Това е необходимост, която трябва да бъде осъзната и използвана от работодате¬лите и работещите.
Разработването на документ, определящ вътрешния трудов ред в предпри¬ятието, следва да се осмисли и възприеме като "фирмен кодекс на труда", който да определя взаимоотношенията, изискванията при подбора на кад¬ри, функциите, правата и задълженията, защитите, формите за диалог, уп¬равлението на работното време и др. в зависимост от характера на дей¬ността и конкретните условия.
Организацията във фирмата съдържа елементите за отго¬ворност и отчетност, компетентност и обучение, документация и комуника¬ция. Тя осигурява конкретното участие на ръководството и неговите отго¬ворности за изпълнение на политиката по здраве и безопасност, или с други думи осъществява разпореждането на управленческите отговорности.
Фирмения кодекс на труда акцентира върху:
• прилагане на принципите за управление на дейността, заложени в нор¬мативните актове, националните указания и доказалите своята ефектив¬ност форми на "добра практика";
•  създаване на ефективна организация за идентифициране, отстраняване и контрол на свързаните с работата опасности и професионални риско¬ве, както и за укрепване на здравето при работа;

•  осигуряване на навременно и ефективно обучение и инструктаж на рабо¬тещите.

3. Планиране и осъществяване на дейността

Планирането на дейността по БЗР е основен елемент при управлението на фирмите. Целта е раз¬работване и приемане на ресурсно обезпечени програми за реализиране на определените цели и задачи, които да осигуряват:
•  интегриране на всички елементи и видове работи и действия, осигуря¬ващи безопасност и здраве, в общото управление на организацията за последователно реализиране на отделните планови задачи и навре¬менно и цялостно осигуряване с необходимите ресурси;
•  минималните изисквания за БЗР в съответствие с изискванията на нор¬мативната уредба и целите на фирмената политика;
•  непрекъснато устойчиво подобряване на дейността по осигуряване на БЗР.
Планирането и внедряването съдържат елементите първоначален прег¬лед, планиране на системата за управление по БЗР и нейното внедряване, поставянето на конкретни цели и предприемане на дейности за превенция на произтичащите от конкретните опасности рискове.
Фирмените програми трябва да обхващат направленията на анализа на рискове¬те. Тяхната структура трябва да бъде съобразена с общите изисквания за осигуряване на ЗБУТ на Закона и да отчитат характера на дейностите на конкретното предприятие.
Основните направления на тези програми са:
• Интегриране на дейностите за осигуряване на здравето и безопасността на хората при работа в цялостната бизнес политика на фирмата и насоч¬ването й към развитие на индустриалните отношения.
•   Разработване и внедряване на СУБЗР, която да обхване:
о   разработване на вътрешни правила за безопасност и здраве  при работа:                  
о  задълженията на длъжностните лица, работниците и  служителите за осигуряване на ЗБУТ и обвързването им със степените на дисциплинарни наказания съгласно чл. 188 от Кодекса на труда: 
о  функциите и задачите на отделните звена в управлението на   предприятието:               
о   създаване на разгърната система за обучение и информация.
• Привеждане на работните места и работното оборудване в съответствие с изискванията на законодателството. При разработване на тази част от програмата акцентът трябва да бъде поставен на борбата с риска при източника на възникването му.
•  Работодателят да осигури обслужването на работниците и служителите от служби по трудова медицина.
Планирането и подготовката за разработване на програмата е свързана с организиране и провеждане на анализ и оценки за съответствието между реалното състо¬яние на дейностите в предприятието и нормативните изисквания за БЗР. При извършването на анализа следва да бъдат използвани данните от из¬мерванията на отделните елементи на условията на труд, оценките, стано¬вищата и предписанията на контролните органи и анализите на причините за трудовия травматизъм.
Разработването на оценка на професионалните рискове е основата за осъществяване на плановата работа в областта на БЗР във фирмите. По същество това е оценяване на съответствието на условията на труд с изискванията на зако¬нодателството. Оценката на риска е процес на вземане на решения, свър¬зани с наличието на конкретни опасности за здравето и живота на работе¬щите, на основата на проучване, анализи и определяне нивото и степента на приемливост на произтичащия риск. Оценката следва да обх¬ване реалното състояние на: 
•    организацията на труда;
•    организацията на дейността по осигуряване на БЗР;
•    използваните технологии, суровините и материалите;
•    работното оборудване;
•    различните елементи на условията на труд;
•    работните места и пътищата за движение;
•    квалификацията на участниците в труда;
•    осъществения вътрешен контрол;
•    изпълнението на определените норми и задължения;
•   осигуряването и използването на личните предпазни средства;
•   ефективната работа на средствата за колективна защита;
•   правилното оформяне и съхранение на документацията и т.н.

Трябва да бъдат планирани мероприятия за превенция, форми за поддър¬жане на готовност и ресурси за осъществяване на конкретните дейности при аварийни случаи, които трябва да са съобразени с вида, характера и голе¬мината на предприятието и да осигуряват:
•  провеждане на необходимата профилактика и осъществяване на конт¬рол върху проявлението на различните рискове, осигуряване на необхо¬димите технически средства и средства за индивидуална защита;
•  обучение на всички членове на предприятието и провеждане на редовни тренировки на предвидените дейности за предотвратяване и ликвидира¬не на аварийните ситуации.
•  необходимата координация, информация и вътрешна комуникация за оси¬гуряване защитата на всички хора при възникване на аварийни ситуации;
•   комуникация със съответните компетентни органи; 
Ключът към успеха в предприятието е умението да контролира своите процеси така, че да създава надеждни и с постоянно качество про¬дукти и услуги. Това изисква планиране на комуникационна стратегия, чието предназначение е да информира и убеждава, да печели доверие и създава стабилност, да се разглеждат различни гледни точки за осигуряване на ЗБУТ, да има унифициран модел за послания и да способ¬ства за формиране на положително обществено отношение. Необходимо е предварително да се формулират отговори на въпросите: какво ис¬каме да постигнем като приоритетни цели, кои са целевите групи, какви пос¬лания трябва да огласим, какви информационни механизми ще използва¬ме, как да разберем има ли резултати и какви са те. На тази база се разра¬ботва работна програма, в която прецизно се определят комуникационните техники за максимално въздействие. Една от важните задачи е формули¬рането на основните послания, които да създадат у хората доверие в заяве¬ната от фирмата фирмена политика. Тази стратегия под¬лежи на непрекъсната актуализация, съобразена с променените условия и постигнатите междинни резултати. Стра¬тегията е насочена към обществото, и в частност към идентифицирания потре¬бител на услугите на компанията, спомага за изграждането на ав¬торитет и репутация на честност.
Един от елементите на планирането е и управлението на промените. Необходимо е периодично да бъде оценявано влиянието върху БЗР на извършваните вът¬решни промени, включващи увеличение или намаляване на персонала, въ¬веждане на нови производствени процеси, организационни структури, мате¬риали и др. Следва да се оценява и влиянието на промените, настъпили неза¬висимо от предприятието, но които имат или могат да имат влияние върху него. Това обикновено са промени в националното законодателство и външната икономическа среда. Преди да бъде осъществено дадено решение за промяна, трябва да се осигури информация, а при необходимост и обучение на засегнатите персонални групи работници и служители.
Централен обект на вътрешнофирмено планиране е цялостната дейност по оцен¬ката на професионалните рискове, включително и извършването на свърза¬ните с нея измервания.
Националното законодателство определя рамково задължение на рабо¬тодателите сами да регламентират подходите, обхвата и времето за осъ¬ществяване на този обем работа. Създаването на този вътрешен ред тряб¬ва да бъде съобразено с:
•       приетите от работодателя етапи за извършване оценката на риска. Това задължение произтича от ЗЗБУТ и Наредбата за реда, начина и перио¬дичността за извършване оценка на риска. То конкретно е регламентира¬но в чл. 217 от Наредба № 7 за минималните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, както следва:
о  необходимите измервания се извършват съгласно изискванията                   на съответните нормативни актове и с периодичността,                              определена от работодателя за оценката на риска.
о  установяването на съответствието на работната среда, трудовия                  про¬цес, използваната технология и работното оборудване с                   нормите и изискванията за ЗБУТ се осъществява посредством                      подходите, мето¬дите и формите за оценката на риска;
•  класификацията на различните професионални рискове и прилаганите мерки за тяхното ограничаване;
•    спецификата и условията, при които се осъществява съответната трудо¬ва дейност;
•    общовалидните нормативни изисквания; 
Фирмената програма за БЗР е насочена към предотвратяване на трудовите зло¬полуки и професионалните заболявания и има следните основни части:
•    Разпределение на отговорностите по безопасност и здраве.
•    Идентификация на опасностите,
•    Оценка и управление на рисковете.
•    Обучение и консултации на персонала по БЗР
•    Контрол и оценка на ефективността на програмата за БЗР
Програмата трябва да предвижда етапното решаване на проблемите с отделни срокове, отговорници и периодично отчитане на нейното из¬пълнение.
Проектите на програмите трябва да бъдат обсъдени в КУТ и ГУТ и писмено одобрени от работодателите. 
4. Наблюдение, измерване, контрол, оценка на резултатите  
Наблюдението, измерванията и оценката на резултатите трябва да бъ¬дат използвани като средство за определяне степента на осъществяване на политиката по БЗР, както и за навременното и качествено изпълнение на конкретно възложените функции, задачи и задължения както и за контрол върху проявлението на професионалните рискове. Необходимо е да бъдат разработени, приложени и периодично преразглеждани процедури за пос¬тоянно наблюдение, измерване и документиране на резултатите, свързани с прилагането на СУБЗР Изборът на критерии за оценка на резултатите тряб¬ва да е съобразен с характера на дейността на предприятието, както и с нейните цели по отношение на БЗР.
Необходимо е да се осигури активен мониторинг, който да обхване всички елементи на съвременната система за БЗР, т.е. дейност, при която се проверява дали превантивните и защитни мерки по отношение на опасностите и риска при работа, както и разпоредбите за прилагане на СУБЗР се реализират и дали тяхното осъществяване съответства на определените критерии. Този мониторинг трябва да включва всички елементи на сис¬темата, както и:
•  наблюдение на здравето на работещите чрез подходящи форми за наб¬людение и проследяване с цел откриване в ранен стадий на признаци и симптоми на увреждания основно от трудовата дейност, за да бъдат оп¬ределени и приложени ефективни мерки за защита ( по същество това е една от основните функции на СТМ);
• системно инспектиране от специалистите по БЗР в предприятията на сис¬темите за работа, работните помещения, работното оборудване, работ¬ните места, трудовия процес, поведението на работниците и т.н.;
• изпълнението на конкретните планове, на установените критерии за ефек¬тивност и на поставените цели.
Контролът върху цялостната дейност трябва да е системен, а не инцидентен. Той трябва да се осъществява на основата на изградената фирмена организация за уп¬равление на дейността, в периодика и насоченост, свързани с проявленията и оценената степен на съществуващите професионални рискове.
В това се създава необходимост да се изготвят разпоредби и за провеждане на перио¬дичен одит, за да се определи дали СУБЗР и нейните елементи функцио¬нират адекватно и ефективно, дали осигуряват предвижданата защита на работещите и недопускане на инциденти. Одит е системна, независи¬ма и документирана процедура за събиране на данни и обективната им оценка с цел да се установи до каква степен са изпълнени определените критерии и поставените задачи. Терминът не означава непременно вън¬шен одит, т.е. осъществен от външно за организацията лице или лица. 
5. Превантивни и коригиращи дейности за постоянно подобряване 
Чрез вътрешните разпоредби трябва да се създадат условия за постоянно подобряване на отделните елементи и на цялостната система за управление на безопасността и здравето при работа. Целесъобразно е да бъдат разработени и прилагани форми за превантивни и коригира¬щи действия като следствие от контрола, наблюдението, измерванията и оценката на резултатите от прилагането на системата за управление. В случай, че при оценката на СУБЗР или по друг начин се установи, че превантивните и защитните мерки по отношение на опасностите и риско¬вете са неадекватни или има вероятност да се превърнат в такива, те трябва да бъдат своевременно преразгледани в съответствие с устано¬вената йерархия на превантивните и контролните мерки и допълнени и документирани по установения ред. При разработването на разпоредби¬те за непрестанно подобряване на СУБЗР като цяло и на отделните й елементи трябва да се вземат предвид:
•   резултатите от мониторинга и измерването на ефективността на СУБЗР;
•   резултатите от идентифицирането и оценката на опасностите и рисковете;
•   целите на предприятието за осигуряване на БЗР;
•  разследването на свързаните с работата увреждания, случаите на вло¬шено здравно състояние, заболявания и инциденти и препоръките от одита;
•   промените в националното законодателство, програмите и колективните споразумения, в които е ангажирано предприятието;
•   резултатите от проведената оценка за функционирането на СУБЗР;
•   резултатите от програмата за защитата и промоцията на здравето;
•  препоръките за подобрения, дадени от комитетите и/или групите по условия на труд и всички работещи в предприятието;
•   информацията за "добра практика". 
"Добрата практика" и резултатите от прилагането й  може да бъде възп¬риета и оценена единствено при реализирането на трудовата дейност.Тези резултати впоследствие следва да бъдат сравнявани с  резултатите на водещите предприятия, които имат подобни стратегии по безопасност и здраве при работа. На такава основа да се търсят и прилагат нови форми за подобряване на работата и поддържане на конкурентноспособността.
Като форма за превенция и мотивация може да бъде осъществявана връзка между степента на изпълнение на опреде¬лените задължения за осигуряване на нормите и изискванията за безопасност и здраве при работа и размера на трудовото възнаграждение на участниците в трудовия процес.
Управлението на дейностите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд имат важно зна¬чение за бизнеса. Те са средство за оцеляване и развитие. Това изисква мениджмънтът по безопасност и здраве при работа да бъде интегриран в основните цели на бизнес политиката.