Застраховка за риска „Трудова злополука”
Застраховка за риска „Трудова злополука”
Работодателите са задължени да застраховат за риска „трудова злополука” работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им. Това се прилага за работещите в предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм равен или по-висок от средния за страната. Икономическата дейност на предприятието се определя съгласно Националната класификация на икономическите дейности, а коефициентът на трудов травматизъм се определя ежегодно от министъра на труда и социалната политика.
На задължително застраховане за риска „трудова злополука” не подлежат работниците и служителите, които са застраховани на друго нормативно определено основание за риска „злополука”, включително военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, служителите от Министерството на вътрешните работи и от Държавната агенция „Гражданска защита”.
Разходите за задължителното застраховане са изцяло за сметка на работодателя и не подлежат на данъчно облагане.
Със задължителната застраховка за риска “трудова злополука” са покрити следните рискове:
- смърт на застрахованото лице в резултат на трудова злополука;
- трайно намалена работоспособност в резултат на трудова злополука;
- временна неработоспособност.
Застрахователните обезщетения са различни и зависят от реализираните рискове.
При “смърт” на застраховано лице застрахователите следва да изплащат обезщетение в размер на не по-малко от 7 годишни брутни работни заплати на работника или служителя.
При “трайно намалена работоспособност” обезщетението е процент от дължимото обезщетение по риска “смърт”, а при “временна неработоспособност ” - процент от месечната брутна работна заплата на работника или служителя, при която е сключена застраховката за всеки започнат месец временна неработоспособност, в зависимост от продължителността на загубената работоспособност:
- от 10 до 30 календарни дни включително - 3 %;
- от 30 до 60 календарни дни включително - 5 %;
- от 60 до 120 календарни дни включително - 7 %;
- над 121 календарни дни - 10 %.
Застрахователната сума или съответната част от нея се изплаща на застрахованото лице, а при смърт - на законните му наследници.
При сключване на договора за застраховане, работодателят и застрахователят определят конкретните размери на застрахователната премия по задължителната застраховка „трудова злополука”. В зависимост от продължителността на трудовото правоотношение между работника или служителя и работодаделя, застрахователната премия може да бъде годишна или месечна. Схемата и условията за плащане на премията се договарят между страните по договора. Договорът за задължителната застраховка “трудова злополука” се сключва от работодателя и застрахователя или от упълномощени от тях лица за всяка календарна година, като срокът на договора не може да бъде по-дълъг от 12 месеца и по-кратък от един месец.
Правата на страните по договора за задължителната застраховка “трудова злополука” се погасяват с 5-годишна давност от датата на настъпване на застрахователното събитие.