ПОЛЗВАНЕ НА НЕПЛАТЕН ОТПУСК
ПОЛЗВАНЕ НА НЕПЛАТЕН ОТПУСК
Статус на процедурата: актуална
Нормативна уредба
Конституция на Република България (КРБ)
Кодекс за социално осигуряване (КСО)
Кодекс на труда (КТ)
Закон за закрила на детето (ЗЗДт)
Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО)
Юридическа характеристика
Правото на отпуск е закрепено и гарантирано от чл. 48, ал. 5 КРБ и като негов носител се конституира всеки работник или служител, страна по индивидуално трудово правоотношение.
По своята същност отпускът е определен времеви период, в рамките на който работникът/служителят е освободен от ангажимента да изпълнява трудовите си задължения, в параметрите на една съществуваща и валидна трудовоправна връзка.
Отделните видове отпуск получават правна уредба с КТ и НРВПО и имат различно по естеството си целево предназначение.
Като разновидност на правото на отпуск, неплатеният отпуск разкрива поредица от специфики - в част от хипотезите той не е субективно право на работника или служителя, а правна възможност, която може да бъде реализирана единствено по преценка и със съгласието на другата страна по трудовото правоотношение - работодателя.
Осъществяване на процедурата
I. Обща характеристика
Съгласно чл. 160, ал. 1 КТ, по искане на работника или служителя, работодателят може да му разреши ползването на неплатен отпуск. Неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ няма законоустановено целево предназначение. Мотивите за неговото ползване могат да имат различно естество, поради което той е регламентиран като правна възможност, а не като субективно потестативно право на работника/служителя.
В хипотезата на чл. 160, ал. 2 КТ обаче, законодателят от една страна задължава работодателя да разреши еднократно ползването на неплатен отпуск до една година на работника или служителя, а от друга страна посочва, че правото на този отпуск принадлежи само на работник/служител, който е в правоотношение с институция на Европейския съюз, извън случаите по чл. 120а КТ, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации.
Правно ирелевантен е и в двете хипотези фактът дали работникът или служителят е ползвал разрешения му платен годишен отпуск, както и продължителността на придобития от него трудов стаж.
Не съществува изискване предоставянето на неплатен отпуск да предшества или следва във времето ползването на платения годишен отпуск. Единствената необходима предпоставка за осъществяването на правната възможност по чл. 160, ал. 1 КТ е правоимащото лице да притежава качеството работник или служител, страна по индивидуално трудово правоотношение, а в хипотезата на чл. 160, ал. 2 КТ комулативно с нея трябва да са налице и още две законоустановени предпоставки - работникът/служителят да е в правоотношение с една от посочените институции или организации и да не е ползвал до този момент отпуск на това основание.
II. Ползване на неплатен отпуск по чл. 160 КТ
Предоставянето на неплатен отпуск по чл. 160 КТ се инициира от работника/служителя, като на практика неговото волеизявление е в писмен вид и е оформено като АДРЕСИРАНА ДО РАБОТОДАТЕЛЯ МОЛБА. То съдържа изричното желание за предоставяне на неплатен отпуск, началния и крайния момент на неговото ползване и точната продължителност на отпуска, която се определя в работни дни. Работникът/служителят по чл. 160, ал. 1 КТ не е обвързан с ангажимента да оповести мотивите за своето искане, нито конкретните причини, налагащи ползването на неплатен отпуск, докато по чл. 160, ал. 2 той следва да представи пред работодателя съответни доказателства за съществуването на правоотношението с посочените институции и международни организации.
Въпреки липсата на изрична разпоредба в този смисъл, разрешението да бъде предоставен неплатен отпуск е структурирано като ПИСМЕН АКТ (ЗАПОВЕД), чийто издател е работодателят.
По време на ползването на неплатен отпуск, работникът/служителят не получава имуществена престация под формата на трудово възнаграждение, парично обезщетение от Държавното обществено осигуряване или друго парично плащане. Съгласно чл. 160, ал. 3 КТ, неплатеният отпуск с продължителност до 30 работни дни в рамките на съответната календарна година се признава за трудов стаж, а този, надхвърлящ 30 дни - само ако нормативен акт изрично предвижда тази възможност.
Текстът на чл. 54 НРВПО предоставя специфична уредба по отношение на работниците и служителите в сферата на растениевъдството и животновъдството, механизаторите в селското и горското стопанство и работещите от дърводобива в страната, които работят за неопределено време (по безсрочни трудови договори). В неблагоприятните за работа поради климатичните условия дни и месеци тази категория работници и служители ползват неплатен отпуск, въз основа на заповед, издадена от ръководителя на съответното предприятие. В описаната хипотеза неплатеният отпуск с продължителност до 60 работни дни в рамките на една календарна година се зачита за трудов стаж.
Текстът на чл. 160, ал. 1 КТ предпоставя възможността с разрешение на работодателя да бъде ползван неплатен отпуск с неограничена продължителност, а на основание чл. 160, ал. 2 КТ - до една година. Частта от този отпуск, надхвърляща 30 работни дни в рамките на съответната календарна година, няма да се зачита за трудов стаж, но тя ще се ползва в параметрите на едно съществуващо индивидуално трудово правоотношение.
III. Други неплатени отпуски
1. Неплатен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст
Съгласно чл. 165, ал. 1 КТ след използване на отпуска по чл. 164, ал. 1 КТ работничка или служителка с четири и повече деца при поискване има право на неплатен отпуск до навършване на 2-годишна възраст на детето, ако то не е настанено в детско заведение. За разлика от неплатения отпуск по чл. 160 КТ, отпускът по чл. 165, ал. 1 КТ по своята същност е субективно право на работничката/служителката. Той има специфично целево предназначение - да предостави на работещата майка възможността да полага грижи за своето ненавършило 2-годишна възраст дете. Времето, в рамките на което тя е в неплатен отпуск, се признава за трудов стаж (чл. 165, ал. 2 КТ).
Титуляр на правото на отпуск по чл. 165, ал. 1 КТ е работещата жена - майка, а с нейно съгласие - правоимащите лица по чл. 164, ал. 3 КТ. Относно режима на ползване на този отпуск, разпоредбата на чл. 47 НРВПО, препраща към текста на чл. 45 НРВПО. Периодът, в рамките на който се ползва неплатен отпуск, се зачита за трудов стаж на основание и чл. 352, т. 3 КТ, а по силата на чл. 9, ал. 2, т. 1 КСО - и за осигурителен стаж, без да се изисква плащане на осигурителни вноски.
Обстоятелствата, при наличието на които се прекратява ползването на отпуска по чл. 165, ал. 1 КТ, са установени в текста на чл. 45, ал. 2 НРВПО, както следва:
- майката е лишена от родителски права или нейните родителски права са ограничени по установен ред;
- детето бъде дадено за осиновяване;
- когато детето бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
- детето бъде настанено по реда на чл. 26 ЗЗДт;
- в случай че детето почине.
2. Неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а КТ
Целевият отпуск по чл. 167а КТ се ползва след като е ползван отпускът за гледане на дете по чл. 164, ал. 1 КТ и чл. 165, ал. 1 КТ - след навършване на 2-годишна възраст на детето. Право на този отпуск имат всички работници и служители - мъже и жени, които работят по трудови правоотношения (за повече информация за този отпуск виж процедура Ползване на неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст).
3. Неплатен отпуск по чл. 92, ал. 2 КТ
Субективното право на работника или служителя да се яви за участие в конкурс може да бъде упражнено независимо от волята и преценката на работодателя. Кандидатът може да упражни това свое право в рамките на времетраенето на обявения конкурс и до 2 дни, определени за пътуване, когато той се провежда в друго населено място.
Неплатеният отпуск за участие в конкурс се зачита за трудов стаж (чл. 92, ал. 2, изр. 2 КТ). Работодателят е длъжен да се съобрази с преценката и желанието на работника/служителя да вземе участие в тази процедура.
4. Неплатен отпуск по чл. 161 КТ
Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 КТ в правната теория се определя като делегираща, тъй като тя препраща към уговорките и клаузите, установени в колективния трудов договор или чрез споразумение, подписано от страните по индивидуалното трудово правоотношение. Съгласно чл. 161, ал. 1 КТ, на работника или служителя може да се разрешава платен или неплатен служебен или творчески отпуск. Той е регламентиран като правна възможност, а не като субективно право, съответно предоставянето на този целеви отпуск е обвързано с преценката и съгласието на работодателя.
Диспозитивната разпоредба на чл. 161, ал. 2 КТ предвижда, че ако с колективния трудов договор не е уговорено друго, щатните синдикални дейци се считат в неплатен отпуск за времето, докато заемат съответната синдикална длъжност.
5. Неплатен отпуск по чл. 170, ал. 2 и 3 КТ
Неплатеният отпуск по чл. 170, ал. 2 и 3 КТ е регламентиран като субективно право на работника/служителя, което има конкретно целево предназначение - явяване на приемен изпит. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 2 КТ, когато работодателят не е дал съгласието си за ползването на платен отпуск по чл. 170, ал. 1 КТ, работещият има право на неплатен отпуск със следната продължителност:
- при кандидатстване в средно училище - 3 работни дни;
- при кандидатстване във висше училище или за докторантура - 6 работни дни.
Този период от време се признава за трудов стаж (чл. 170, ал. 2 КТ).
Текстът на чл. 170, ал. 3 КТ предоставя на работника/служителя, който е ползвал платен или неплатен отпуск по чл. 170, ал. 1 КТ, съответно по чл. 170, ал. 2 КТ, в случай че не е бил приет в съответното учебно заведение или като докторант, възможността през следващи години да ползва неплатен отпуск в размер, равен на половината от установената в текста на чл. 170, ал. 1 КТ продължителност, което време се зачита за трудов стаж.
6. Неплатен отпуск по чл. 171 КТ
Неплатеният отпуск по чл. 171 КТ е уреден като субективно право на работниците и служителите, които учат в средно или висше училище без откъсване от производството, със съгласието на работодателя (чл. 171, ал. 1, във връзка с чл. 169, ал. 1 КТ). Неговото целево предназначение е да предостави на работещия възможността да се подготви и да се яви на различни по естеството си изпити.
Максималната продължителност на неплатения отпуск по чл. 171, ал. 1 КТ варира от 20 работни дни до 4 календарни месеца, в зависимост от характера на изпита (приемен, текущ, зрелостен или държавен, подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация) и от степента на учебното заведение (средно или висше).
Неплатеният отпуск за явяване на текущ изпит в размер 20 работни дни се предоставя периодично, за съответната учебна година, независимо от вида на учебното заведение. Останалите разновидности на отпуска по чл. 171, ал. 1 КТ се ползват еднократно, при възникване на конкретното основание за тяхното предоставяне.
В случай че работодателят не даде своето съгласие, съобразно чл. 171, ал. 2 КТ работникът или служителят, който учи в средно или във висше учебно заведение без откъсване от производството може да ползва неплатен отпуск с намалена наполовина продължителност спрямо установената в текста на чл. 171, ал. 1 КТ. Във всички тези хипотези времето на неплатения отпуск по чл. 171 КТ се зачита за трудов стаж (чл. 171, ал. 3 КТ).
Неплатеният отпуск на учащите се ползва във време, определено от работника или служителя, в зависимост от организацията на учебния процес, след писмено уведомяване на работодателя най-малко 7 дни предварително (чл. 171а КТ). Към заявлението за отпуск следва да се приложи документ, издаден от съответното учебно заведение, удостоверяващ дните за явяване на изпити (чл. 51, ал. 1 НРВПО). Работодателят предоставя съгласието си по чл. 171, ал. 1 КТ в писмена форма (чл. 52 НРВПО).
7. Неплатен отпуск по чл. 231, ал. 3 КТ
Резултатът от обучението при договор за ученичество се установява чрез теоретико-практически изпит на ученика. При повторно явяване на изпит той има право на неплатен отпуск в размер 12 работни дни, който се признава за трудов стаж (чл. 231, ал. 1 и ал. 3, изр. 2 КТ).
Резултат от процедурата
Правната уредба на материята, свързана с разновидностите и режима на ползване на неплатен отпуск е систематизирана в отделна глава осма КТ. Регламентация на предоставянето на отпуск за участие в конкурс и за повторно явяване на изпит по договор за ученичество се съдържа и в разпоредбите на чл. 92, ал. 2 КТ и чл. 231, ал. 3 КТ.
Институтът на неплатения отпуск има разнородна правна характеристика. В качеството му на субективно право на работника/служителя, той винаги е със специфично целево предназначение и се признава за трудов стаж. Общият неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ е уреден като правна възможност, която може да бъде реализирана единствено по преценка и със съгласието на работодателя и няма законоустановено целево предназначение. Неговото ползване и предоставяне не изисква указване на мотивите и причините, поради които се изисква.
Основание за съотнасянето на отделните видове неплатен отпуск в една обща категория е фактът, че тяхното ползване не създава за работодателя ангажимента да изплаща възнаграждение или друго парично обезщетение.